Невидимия [bg]

46.

Амелия Сакс летеше със 130 километра в час по Уестсайд Драйв към Сентрал Парк.

За разлика от магистрален път „Франклин Делано Рузвелт“, тук има много светофари, а след Четиринайсета улица следва остър завой, където шевролетът поднесе и вратата му се остърга в бетонните ограничители.

Убиецът ги беше измамил с поредния си гениален ход. Целта на Уиър не беше нито убийството на Грейди, нито бягството на Андрю Констабъл; те бяха само за отвличане на вниманието, Фокусника преследваше целта, която бяха отхвърлили предишния ден като прекалено очевидна — „Сирк фантастик“.

Сакс тъкмо се канеше да нахълта в едно от последните възможни скривалища в сградата на градския арест, когато Райм позвъни и ѝ разказа за случилото се. Лон Селито и Роланд Бел се бяха насочили към цирка, Мел Купър също бе изтичал да помага. Бо Хауман с няколко екипа от Отряда за бързо реагиране също беше тръгнал натам. Имаха нужда от всеки човек и Райм ѝ нареди веднага да тръгва за местопроизшествието.

— Разбрано — рече тя и затвори телефона.

Обърна се и се затича към изхода, но преди това изрита вратата, пред която стоеше.

За всеки случай.

Помещението беше съвсем празно, съвършено тихо — ако не се смята подигравателният смях на убиеца във въображението ѝ.

Пет минути по-късно Сакс вече седеше в шевролета и натискаше педала на газта до пода.

Светофарът на Двайсет и трета улица светеше червено, но движението не беше голямо и тя премина, разчитайки повече на бързината на реакциите си и спирачките, отколкото на съвестта на гражданите, които би трябвало да ѝ направят път при вида на синята сигнална лампа.

Когато премина кръстовището, тя отново натисна педала докрай и автомобилът бързо ускори до сто и двайсет. Сакс вдигна радиостанцията си, обади се на Райм и го попита какво точно очаква от нея.

Малерик се измъкна бавно от парка, обратно на повечето хора, които тичаха към горящия цирк.