Преследване на времето ((Изкуството на свободата))

и „Времето е наше, времето е пред нас, а в нас е неговата нишка“ — тези две поговорки намирам в „Тълковния речник на живия великоруски език“ на Вл. Дал, издаден през ХIХ век — които, въпреки всичко случило се в ХХ-ия век, вещаят велико бъдеще на този изстрадал, все още непроявил се в истинската си светлина народ. За мъдростта, заключена в поговорките и пословиците на различните народи по света, касаещи темата време, може да се напише цяла една книга, която ще направи излишна настоящата. В нея вероятно ще проличи, че ония народи, които като цяло са насители на едно дълбоко чувство за време („избило“ и проявило се и в тяхното съзнание, в „умотворенията“ им) са постигнали много в своето развитие и живот; това обаче съвсем не е така при други народи, които като че ли са се примирили с „неуловимостта“ на времето и затова не са постигнали нещо особено като народ и държава. Основата на това е „неизбистреното“ им съзнание за време, към тези последните, уви, можем да присъединим и нашия народ с неговия ориенталски „непукизъм“ към времето и неговата съдбовност за живота. Но ако е вярно това, че народите „като цяло“ се отличават с особено отношение и разбиране на времето, то тогава какво може да се каже за индивидуалното преживяване, което всеки от нас има, за твърде различните „сметки за уреждане“, които индивидите имат не само с времето, но и със своя живот?! Следователно всеки един от нас така или иначе е изправен пред задачата по някакъв начин да се „справя“ с времето — както умее и както намира за добре; а от решаването на тази неотменна задача зависят шансовете ни да успеем в живота си. Затова въпросът