Ръкописът Q

— Браво — каза той на Иво и му намигна. Очите на Иво светнаха; той също намигна, после се засмя и погледна майка си.

— Казах ти, че американците правят така.

— Да, каза ми — повтори тя и погледна Пиърс с малко насмешливо одобрение.

Той продължи да оглежда камъка. Постави ръка върху него и се опита да го помръдне. Нищо. Отдръпна се и огледа наоколо. Иво незабавно също постави ръка, натисна камъка и също поклати глава и го пусна.

Пиърс гледаше камъка, за да намери още нещо, което можеше да му послужи като следа. Нито акростих, нито лостче.

Иво вдигна рамене и отново натисна камъка.

— Доста е твърд.

— Да — съгласи се Пиърс. Очите му бягаха по следите от длетото. — Доста е твърд. — Започна да опипва околните камъни. Почти не бяха мръднали. Забележително майсторство — с изключение на това, че когато сега гледаше фонтана от нивото на земята, забеляза, че е с около педя наклонен на една страна. Или, ако не беше наклонен, е бил изграден върху неравна основа. Колкото повече гледаше, толкова повече го обхващаше чувството, че камъните са се слегнали с времето. Което означаваше, че каквото и да е оставил Рибаденейра, за да бъде открито от неговия „ученик“, може би вече е погребано, когато част от фонтана е потънала в земята.

Като взе това за изходна позиция, Пиърс започна да прокарва пръсти по мястото, където камъкът опираше в прахта — почвата беше ронлива и отстъпваше сравнително лесно. След минута беше изкопал малка трапчинка, достатъчна, за да може да рови с един камък. Иво, разбира се, започна да му помага. Междувременно Петра наблюдаваше площада; игралите на топка момчета все по-живо се интересуваха от странната група при фонтана.

— Имаме си публика — тихо каза Петра.

— Надявам се, че шоуто ще бъде кратко. — Той погледна към децата, после се наведе отново.

Още няколко сантиметра и откри знаци, изсечени в камъка. Като избърса праха — нямаше как да погледне надписа, прекара пръсти по тях. Потрябва му близо минута, за да открие какво представляват. Букви. Четири. Гръцкото „хома“ — „земя“.

Все пак някакво начало. След няколко сантиметра — втора дума. Този път три букви. Старият му приятел „фос“ — „светлина“.

Пиърс разбра, че Рибаденейра се е върнал към оригиналния свитък „Съвършена светлина“ за последното си съобщение. Отново всичко изплува в главата му. Земя над светлината, светското над святото. И както всичко, което имаше нещо общо с манихеите, той трябваше да го приеме буквално. Земята скриваше светлината.

Продължи да копае.

Сега вече четиримата футболисти се бяха приближили; още стояха на разстояние, един държеше топката под мишница — сигурен знак, че интересът им вече е променен. Най-голямото момче, може би дванайсетгодишно, се опита да надникне над Пиърс, за да види какво прави.

— Загубихте ли нещо? — попита то.