Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Негово светейшество трябва да я има колкото се може по-бързо, специално предвид сегашната обстановка. Това е проста задача, но тази книга ни трябва.
— Разбира се. Мога да изпратя някой от моите хора…
— Ще знае ли къде да намери „Ритус иногурационис феудалис предикационис“? — Не че някъде из библиотеката имаше такава прокламация за въвеждане в сан — не че въобще съществуваше подобна книга, — но звучеше достатъчно убедително.
— Ами… ако някой му обясни къде е.
— Няма как. Тя не може да се пипа от никого освен от кардинал. Сега ясен ли съм?
— Не. Исках да кажа, да, ваше преосвещенство. — Мъжът погледна другите двама пазачи. И двамата гледаха пред себе си. Никаква помощ. Той се обърна отново към Перети. — Искате да кажете, че още не е папа ли?
— Не мога да се бавя тук и да отговарям на въпросите ви. Отворете вратата и ме пуснете.
— Но Негово светейшество — искам да кажа, Негово преосвещенство… — Мъжът се наведе над масата и прошепна: — Кардинал фон Нойрат каза, че никой не трябва да напуска. Даде изрична заповед.
Перети също се наведе напред.
— Е, докато не стане папа, тази заповед не тежи повече от моята, нали?
Стражът се нуждаеше точно от това. С възвърната решителност се отправи към вратата, натисна няколко бутона до шифрованата ключалка и загледа как пневматичната брава започва да се отваря.
— Ти — каза той на единия мъж. — Тръгваш с Негово преосвещенство. Пистолетът ти да е винаги готов. Разбрано?
— Да, господине.
Пазачът се обърна към Перети.
— Ако е възможно, ваше преосвещенство, върнете се колкото се може по-бързо.
— Разбира се — каза Перети. — И аз бих искал да се намирам на колкото се може по-безопасно място.
Книжарницата разполагаше с всички уловки за туристите: илюстровани книги за моста, пощенски картички, дори и няколко изрисувани чаши за кафе. Иво се заинтересува много от умаления макет на моста: прахът върху кутията свидетелствуваше повече за неотдавнашната история на района, отколкото можеха да покажат всичките разкази. Човекът на касата разцъфна при вида на тримата, които обикаляха рафтовете, но ентусиазмът му намаля, когато Петра измъкна от рафтовете една карта и ги поведе към задната част на магазина. Не искаха да се приближават до прозорците. Не че очакваха приятелите на Салко да се скитат из покрайнините на града — още по-малко в книжарницата, но тя беше направила толкова много след пристигането им, за да не будят подозрение, че сега щеше да е жалко да провалят усилията й.
Бяха спирали в Устипрача — градче между Рогатица и Вишеград — Петра беше много любезна с местните продавачи и откри различни небиещи на очи неща: дълга пола и забрадка за нея, палто, шапка без козирка и високи обуща за Пиърс; носеше вързоп, който приличаше на бебче — тримата станаха четирима с помощта на едно малко одеяло и няколко вестника, навити вътре. По-странното беше нейното настояване и Иво да сложи дълга пола и забрадка. Той се хилеше през целия път. Пиърс сметна, че това е малко прекалено, докато не ги огледа. Освен това тя му сложи малко грим, за да изглежда с петдневна брада, която да им помогне да приличат на бедно босненско семейство. Пиърс трудно можеше да се познае.
Сега, докато оглеждаше картата на града, той наблюдаваше изпод око малцината клиенти в книжарницата и беше благодарен за маскировката.
— Тук — прошепна Петра и посочи на картата. — Старият хан трябва да е бил тук.
Пиърс измъкна лист от якето си и го постави над картата. Като отбеляза хана, моста и хълмовете, постави един Х за мястото на Мани в оригиналния триъгълник. После прибра листа и каза:
— Това не може да е вярно.
— Там е било мястото, където ханът…
— По този начин точката „Х“ идва в средата на реката — каза той и провери пак, за да е сигурен, че не е сбъркал при пресмятането.
— Дай да погледна — рече тя и взе картата.
Махна чертежа настрани и Пиърс посочи трите знака.
— Тук, тук и тук — каза той. — Което поставя Мани на това място. — Той бодна с пръст в средата на Дрина.
— Не може да е така.
— И аз казвам същото.
— Кои са трите ориентира?
— Мостът, хълмовете и твоят хан, който очевидно не е бил там, където си мислиш.
Тя го погледна замислено.
— Какво? — запита той.
— Аз ти показах хана и хълмовете, но ти си на грешния мост.
— Какво?
— 1521 година, Иън. Големият мост е построен петдесет години по-късно. Помниш ли песента?
Пиърс не отговори.
— Това е мостът над река Ржав, не над Дрина — продължи тя. — Сигурно за него е споменал твоя манихей. — Тя постави пръста си на картата. — Ржав е другата река в града, която минава тук. — Пиърс погледна там, където му сочеше, свърза новия ориентир с другите два и видя къде отива точката „Х“. Не беше далеч от Дрина. За щастие там имаше само едно място, което можеше да представлява интерес и естествено Пиърс веднага се сети за него.