Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
— Оттук, сър.
Кристофър внимателно поведе дамата си след нетърпеливия слуга през дълъг, широк коридор до две инкрустирани със злато врати. Прислужникът ги помоли да почакат, почука тихо и влезе в стаята. Когато се върна, той задържа вратата отворена.
Облечен в бяла коприна, богато украсена със златни нишки, Нейджъл Талбот се надигна иззад разкошно инкрустирана писалищна маса. Той пристъпи към Ирайн, поглъщайки нейната красота, и се загледа за миг в царствената огърлица, преди да проучи омайната гръд под накита.
Ирайн приклекна в учтив реверанс.
— Лорд Талбот.
— Мило мое дете, колко съм щастлив да ви видя отново — каза той. Когато тя се изправи, той хвана двете й ръце, целуна ги и веднага отправи горещия си поглед към прелестите й. — Вие сте така привлекателна — измърмори той, след което се огледа. Не беше успял да убеди дъщеря си да не кани този янки и затова сега предпочиташе умишлено да не обръща внимание на присъствието му. — Но къде оставихте съпруга си? Мислех, че е с вас.
— Лорд Сакстън е възпрепятстван — отвърна тя. — Той помоли мистър Сатън да ме придружи.
Талбот смръкна щипка енфие и погледна високомерно към Кристофър. Не му беше убягнало, че по-младият мъж не беше сметнал за необходимо да го поздрави с нужната почит.
— Лорд Сакстън ме помоли за още една услуга, сър — обясни Кристофър, извади един плик от джоба на фрака си и го подаде на Талбот. По устните му се мярна лека усмивка. — Негова светлост лордът ме помоли да ви предам това писмо.
Нейджъл измери Сатън с неприкрита неприязън. После счупи печата на писмото и проучи бегло съдържанието му. След миг хвърли към все още любезно усмихнатия Кристофър празен поглед, от което пролича, че полагаше големи усилия да се овладее. После с гневен жест захвърли писмото върху една малка масичка.
— За деловите въпроси ще се намери време. — Надменната му самоувереност изведнъж се стопи и той трябваше доста да се потруди, за да изкриви схванатите мускули на лицето си в нещо като усмивка. После погледна към Ирайн: — Тази нощ ще празнуваме! Имаме много гости от Лондон и Йорк, а те са дошли, за да се позабавляват. Надявам се, че това е и вашата цел, милейди.
„В рамките на позволеното“ — каза си Ирайн, но после си наложи да му отговори учтиво:
— Разбира се, милорд.
— Много бих искал да ви поканя на един-два танца — каза той и острите му черти се поотпуснаха. — Настоявам за това, тъй като в новото ви обществено положение и със съпруг, който е почти непознат в нашите среди, вие положително се нуждаете от някой, който да ви разясни ситуацията и задълженията, които трябва да изпълнявате в подобни случаи. Аз съм готов с най-голямо удоволствие да поема тази роля.
— Вероятно не сте много добре запознат с историята на рода Сакстън — каза учтиво Кристофър. — Ако все още не го знаете, позволете ми да ви кажа, че това е една много стара фамилия, може би по-стара от вашата.
Лорд Талбот хвърли въпросителен поглед към Сатън.
— Вие, изглежда, знаете твърде много за тях, млади момко. Що се отнася до мен, аз никога не съм бил твърде близък с рода Сакстън. Само веднъж срещнах стария лорд, преди онези главорези да го убият. Сегашният лорд винаги е живял много отшелнически.
Устните на Кристофър се разтегнаха в още по-широка усмивка.
— Може ли да бъде упрекнат за това?
Лорд Талбот изсумтя презрително.
— Предполагам, че и аз бих се притеснявал да се показвам сред обществото, ако лицето ми беше така обезобразено. Но аз със сигурност не му желая злото.
— Винаги съм считал лорд Сакстън за много порядъчен човек, който е готов да дари всекиго, който заслужава, с вниманието си — отвърна Кристофър и мушна ръка под лакътя на Ирайн. — Моля да ни извините сега, милорд, но лейди Сакстън ми обеща един танц.
Талбот се изпъна невъздържано. Беше убеден, че този хлапак съвсем си е изгубил разсъдъка или изобщо няма представа от етикецията, която трябваше да спазва спрямо един лорд със синя кръв. Просто не беше за вярване — някой да се осмели да напусне стаята, преди лордът да го е освободил.
Кристофър отвори вратата и с кратко кимване към втрещения лорд изведе Ирайн. Тя едва в коридора посмя да си поеме отново дъх.
— Лорд Талбот никога няма да ви прости това — прошепна угрижено тя.
Той се изсмя кратко, преди да отвърне:
— Не мисля, че ще ми липсва неговото благоволение.
— Трябва да бъдете по-предпазлив — предупреди го Ирайн. — Той е много влиятелен.
— Той е много високомерен и много арогантен. Не можах да се въздържа да не го поставя на място. — Кристофър сведе поглед към нея и в очите му заиграха зеленикави пламъчета.