Роза през зимата
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роза през зимата». Краткое содержание книги:
Ирайн остави роклята настрана и погледна вътре: върху широко наметало от зелено кадифе лежаха чифт бели чорапи, възможно най-фините ризи, които можеше да си представи, и бални обувки от кремав сатен със сребърни закопчалки.
— Наистина сте помислили за всичко, милорд.
Той кимна кратко и отговори:
— Опитах се, мадам.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Следобеда преди бала Ирайн седеше до тоалетната си масичка, докато Теси се опитваше да вдигне косата й в елегантна прическа. Корсетът беше пристегнат толкова силно, че повдигаше налетите гърди и ги притискаше до тънката материя. Прозрачната риза подчертаваше розовата кожа, без да крие нищо под дантели или сложни бродерии. Ирайн никога не беше обличала подобна дреха: сякаш нарочно бе подбрана така, че да подчертава всяка извивка на женственото й тяло.
Роклята лежеше внимателно простряна на леглото, готова за обличане, а на масата отстрани бяха бижутата. Всичко беше приготвено и чувството на напрежение и радостно очакване растеше в сърцето на Ирайн, докато часовете летяха. Тя се съмняваше, че Клаудия Талбот ще се отнесе тактично с мъжа й и тревожното й въображение рисуваше сцени на конфузни спречквания. Но беше убедена, че лорд Сакстън ще може да се справи с всяка ситуация. Тя по-скоро се притесняваше да не би собственият й темперамент да й изиграе лоша шега.
Теси я попита нещо и така привлече вниманието й към тема, която в момента беше по-важна. Двете напрегнато обсъждаха къде да разположат последната букла от сложната прическа и не чуха влизането на лорд Сакстън.
— Вие сте почти готова? — попита той с дрезгавия си глас и уплаши и двете. Те рязко се обърнаха и го видяха да стои на вратата.
Теси пъргаво захвана къдрицата и я пооправи, след което приклекна в реверанс.
— Да, милорд.
Той я отпрати с мълчаливо движение на ръката и момичето побърза да излезе от стаята. Подпрян на бастуна си, той с мъка пристъпи в будоара и отиде до стола, на който седеше жена му. Изотзад той се взря в отражението й в огледалото. Макар и да не можеше да види очите му под маската, Ирайн усети пронизващия му поглед, спрян върху забулената с воал гръд.
Лорд Сакстън протегна ръка и прокара единия пръст на ръкавицата си нагоре по гърба й. После го спусна надолу от врата към началото на ризата й, после пак нагоре, докато накрая отпусна ръка на рамото й.
— Мадам, ако сега ви види някой немощен старец, сърцето му със сигурност ще направи последните си удари.
Крайчетата на устните й се повдигнаха в нежна усмивка.
— Шегувате се, Стюарт. Аз съм съвсем обикновено момиче.
От кожената маска се чу тих смях.
— Да, толкова обикновено, че при вида ви милата и толкова разглезена Клаудия трябва да внимава да не получи удар, а всички малки жабки в блатото ще крякат от завист.
Жена му се засмя и се пресегна към рамото си, за да стисне благодарно ръката му.
— Милорд, вие или сте прекалено вежлив, или нещастието е помрачило разсъдъка ви. Ако някой ми се възхити тази вечер, то ще е заради прекрасната рокля, която нося.
Ирайн се надигна и той я последва до камината, където тя седна и дръпна ризата над коленете си. Прикриван от маската, той наблюдаваше стройните й крака, докато тя си обуваше чорапите. Когато се приведе, за да приглади коприната, той затаи дъх, защото тя му предложи прекрасен и същевременно мъчителен изглед на гърдите си.
— Мадам, мисля, че не бива да се прикривате сега, а да се покажете като ненадминато, съвършено цвете, което кара посредствеността да бледнее от завист. С това всъщност дойдох на темата, която искам да обсъдя с вас.
В приглушения му шепот се долавяше нотка, която сепна Ирайн. Тя го погледна внимателно.
— Мисълта, че на този бал, където би трябвало да сте весела и безгрижна, може да ви обидят заради мен или заради онова, което другите виждат в мен, много тежеше на сърцето ми. — Гласът му беше решителен, макар думите да идваха бавно, сякаш той ги подбираше много внимателно. — Затова намислих нещо, което ще строши отровните зъби на пепелянките и ще провали подлите очаквания на мис Талбот и нейната компания. Избрах ви придружител, мъж с безупречна репутация. Когато той е до вас, никой няма да се осмели да ви досажда. — Лордът вдигна ръка, за да възпре протеста й. — Не ми противоречете, решението ми е твърдо и като съпруг ви моля да разберете подбудите ми. Няма да търпя възражения, тъй като господинът ще пристигне всеки момент. Добре разбирам загрижеността ви. Но той ме увери, че ще ви придружава със същото внимание, каквото бихте очаквали и от мен. — Безизразната маска я наблюдаваше с категоричност, която не позволяваше никакви възражения. Уплашена от решителния му поглед, Ирайн успя само да прошепне с плах глас: