Вълшебната планина

Двамата — и Беренс, и Йоахим — го гледаха да видят дали не се срамува от своите импровизирани бръщолевици. Но Ханс Касторп бе премного запален, за да изпадне в смущение. Той държеше картината до стената над канапето и настоя да му отговорят дали тук няма значително по-добро осветление. В същото време прислужницата донесе на една табла гореща вода, спиртник и чашки за кафе. Придворният съветник ги покани в кабинета и каза:

— Тогава не би трябвало всъщност да се интересувате толкова много от живопис, а по-скоро от скулптура… Да, тук тя би имала естествено повече светлина. Щом смятате, че може да я понесе… От пластика, искам да ви кажа, защото тя най-неподправено и най-изключително се занимава с човека изобщо. Само че да не ни изври водата.

— Много вярно, пластиката — каза Ханс Касторп, докато минаваха в другата стая, и забрави да закачи отново картината или да я остави някъде: той я взе със себе си, носейки я ниско, до крака си. — Вярно, при една гръцка Венера или при някой атлет хуманитарното без съмнение проличава най-ясно; всъщност пластиката е истинското, неподправеното хуманитарно изкуство, ако се поразмисли човек.

— Е, що се отнася до малката Шоша — забеляза придворният съветник, — тя във всеки случай може по-скоро да бъде обект за живопис; и Фидий, и другият с еврейското окончание на името биха си набърчили носа пред този вид физиономия… Ама какво правите, къде сте понесли тази цапотия?

— Недейте, ще я подпра засега на стола си, за момента мястото й съвсем не е лошо. Но гръцките ваятели не са се грижили много за главата, важното за тях е било тялото, тъкмо това може би е било хуманитарното… Та женската скулптура, значи, е мас?