Сребърен куршум [bg]

— Без лоши чувства, Мики. Ти си адски добър адвокат.

„Бях“ — казах си.

— Да. Без лоши чувства.

— Ще поостанеш ли да поговориш със съдебните заседатели, да видиш към коя страна са клонили? — полюбопитства той.

Поклатих глава.

— Не, не ме интересува.

— И мен. Всичко хубаво.

Потупа ме по рамото и излезе. В коридора чакаха десетки репортери и той щеше да им каже, сигурен бях, че колкото и да е странно, правосъдието е победило. Който меч вади, от меч умира. Или нещо в този ДУХ.

Щях да му оставя медиите. Дадох му преднина и го последвах навън. Журналистите вече го бяха наобиколили и успях да се измъкна покрай стената, без да ме забележат. С изключение на Джак Макавой от „Таймс“. Той ме видя и тръгна подире ми. Настигна ме тъкмо когато излизах през вратата за стълбището.

— Ей, Мик!

Погледнах го, но не спрях. От опит знаех, че не бива. Ако те приклещи един репортер, останалите ще те настигнат и ще се скупчат отгоре ти. Не исках да ме разкъсат. Заспусках се надолу.

— Без коментар.

Той не изоставаше.

— Няма да пиша за процеса. Отразявам новото убийство. Мислех си, че с теб пак може да сключим същата сделка. Нали разбираш, да си разменяме Информа…

— Никаква сделка, Джак. Нямам коментар. Довиждане.

Протегнах ръка и го спрях на първата площадка. Оставих го там, продължих още две площадки надолу и излязох в коридора. Отидох при залата на съдия Холдър и влязох.

Микейла Гил седеше на мястото си и я попитах дали мога да се срещна със съдията за няколко минути.

— Но аз не съм ви записала за среща.

— Знам, Микейла, обаче мисля, че съдията ще иска да ме види. Тя в кабинета си ли е? Бихте ли й предали, че я моля само за десет минути? Съобщете й, че се отнася за делата на Винсънт.

Секретарката вдигна слушалката, натисна един бутон и предаде молбата ми. После затвори и ми каза да влизам.

— Благодаря.

Холдър седеше зад бюрото си с половинките очила на носа и държеше химикалка, сякаш съм я прекъснал, докато е подписвала някаква заповед.

— Е, господин Холър. Днес определено е паметен ден. Заповядайте, седнете.

Настаних се на познатия ми стол пред нея.

— Благодаря, че ме приехте, ваша чест.

— Какво мога да направя за вас?

Зададе въпроса, без да ме погледне, и се зае да подписва някакви документи.

— Просто исках да знаете, че ще подам оставка като адвокат по останалите дела на Винсънт.

Тя остави химикалката и се втренчи над очилата си в мен.

— Моля?

— Подавам оставка. Върнах се прекалено скоро и освен това май изобщо не трябваше да се връщам. Отказвам се.

— Това е нелепо. Цялата Съдебна палата говори само за вашата защита! Гледах части от нея по телевизията. Вие с видима лекота се справяхте с господин Голанц и се съмнявам, че някой е бил готов да заложи на осъдителна присъда.