Бризингър

— Да, успях, нали? — Тя се поизправи гордо. — Обаче съревнованието не беше честно. Той няма моя опит.

— Нито уменията ти, бих казал.

Сапфира изви врат и близна дясната му ръка, при което ризницата издрънча. После го погледна с блестящи очи.

Той й отвърна с бледа усмивка.

— Предполагам, трябваше да го очаквам, но все пак съм изненадан, че Муртаг беше бърз като мен — без съмнение още магии от страна на Галбаторикс.

— Защо обаче защитите ти не можаха да отблъснат Зар’рок? Спасяваха те от доста по-лоши удари, докато се биехме с Ра’зак.

— Не съм сигурен. Муртаг или Галбаторикс може да са измислили магия, срещу която не съм се сетил да се защитя. Или пък е, понеже Зар’рок е меч на Ездач, а Глаедр каза…

— … че мечовете на Руньон са добри в…

— … пробиването на всякакви заклинания, а и…

— … рядко магията успява да им…

— … влияе. Точно така. — Ерагон притеснено се загледа в ивиците драконова кръв върху ятагана си. — Кога ще успеем сами да се справяме с враговете си? Нямаше да успея да убия Дурза, ако Аря не бе строшила звездния сапфир. А сега успяхме да надвием Муртаг и Торн само с помощта на елфите.

— Трябва да станем по-силни.

— Да, но как? Как Галбаторикс е натрупал такава сила? Дали не е намерил начин да се зарежда от телата на робите си, дори онези, които са на стотици мили разстояние? Не зная.

Струйка пот се спусна по челото на Ерагон и покапа в ъгъла на дясното му око. Той я избърса с дланта си, а после примигна и отново забеляза конниците, струпани около него и Сапфира.

— Какво правят тук?

Ездача се огледа и осъзна, че са се приземили близо до мястото, където крал Орин бе пресрещнал войниците от корабите. Недалеч вляво стотици хора, ургали и коне се щураха паникьосани и объркани. От време на време над данданията се чуваше дрънченето на мечове или крясъкът на някой ранен, сподиряни от безумен смях.

— Мисля, че са тук, за да ни защитят — отговори Сапфира.

— Нас! От какво? Защо още не са избили онези войници? Къде…

Ерагон се отказа от въпроса, защото Аря, Бльодгарм и четирима други раздърпани и изтощени елфи дотичаха до него откъм лагера. Той вдигна ръка за поздрав и извика:

— Аря! Какво се случи? Изглежда, никой не командва.

За негова тревога елфката дишаше толкова трудно, че за няколко секунди не можа да проговори.

— Войниците се оказаха по-опасни от очакваното. Не знаем как. Ду Врангр Гата не са чули нищо, освен безсмислици от заклинателите на Орин.

Тя възстанови дишането си и започна да оглежда раните и драскотините на Сапфира.

Преди Ерагон да успее да зададе нов въпрос, откъм вихъра на битката долетя глъч от възбудени викове, които заглушиха останалата врява, и той чу гласа на крал Орин:

— Върнете се всички! Стрелци, дръжте линията! Мътните ви взели, никой да не мърда, спипали сме ги.