Бризингър

Ревът на Торн се превърна в болезнен стон и той падна край Сапфира, неспособен да поддържа полета си.

— Добра работа! — извика Ерагон, докато Сапфира се връщаше в нормална позиция.

Той видя отгоре как Муртаг извади малък кръгъл предмет от колана си и го притисна към рамото на Торн. Ерагон не усети другият Ездач да използва магия, ала предметът в ръката му проблесна и счупеното крило на дракона подскочи, докато костите му се връщаха по местата си, а мускулите и сухожилията се гънеха и разкъсванията в тях изчезваха. Накрая раните на Торн зараснаха изцяло.

— Как го направи? — възкликна Ерагон.

— Сигурно е заредил предмета с лечебна магия от по-рано — отвърна Аря.

— И ние трябваше да се сетим за това.

Сега, когато раните му бяха изчезнали, Торн спря падането си и започна да се издига с огромна скорост към Сапфира, прорязвайки въздуха пред себе си с пламтящо копие от червен огън. Сапфира се гмурна към него в спирала около кулата от пламъци. Опита се да захапе врата му — с което го накара да се отдръпне настрана — и раздра раменете и гърдите му с предните си нокти, след което го запрати надалеч с огромните си криле. Ръбът на дясното й крило закачи Муртаг и го блъсна настрани в седлото му. Той обаче бързо се върна на мястото си и замахна към нея, отваряйки в мембраната на крилото й резка, дълга три стъпки.

Тя изсъска и изрита Торн настрана със задните си крака, след което избълва струя огън, която се раздели и премина на безопасно разстояние от двете му страни.

Чрез връзката си със Сапфира, Ерагон усещаше болката й. Загледа се в кървавата рана, а умът му препускаше. Ако се биеха с който и да е друг магьосник, различен от Муртаг, не би посмял да направи магия, докато се биеше, защото заклинателят би решил, че го чака сигурна смърт и би контрирал с отчаяна магическа атака, хвърляйки всичко, с което разполага.

С брат му обаче беше различно. Ерагон знаеше, че Галбаторикс му е наредил да ги залови, а не да ги убива. „Каквото и да направя — помисли си, — той няма да се опита да ме убие“. Значи нямаше проблем да излекува Сапфира. Внезапно младежът осъзна, че може да атакува Муртаг с всяка магия, която му хрумне, и противникът му няма да може да отвърне със смъртоносна сила. Ала се зачуди защо брат му бе използвал омагьосан предмет да излекува раните на Торн, вместо сам да направи заклинанието.

— Може би е искал да запази силата си — каза Сапфира. — Или пък не е искал да те плаши. Галбаторикс не би бил доволен, ако с използването на магия Муртаг те е накарал да се паникьосаш и в резултат на това да убиеш себе си, него или Торн. Помни, че голямата амбиция на краля е да има и четирима ни живи под своя власт, а не мъртви, защото тогава ще сме недостижими за него.