Ужас [bg]

Дотичаха и останалите, включително капитан Крозиър и капитан Фицджеймс, който изглеждаше блед и безплътен дори под многобройните пластове дрехи и шинела си. Дън, Бейтс и останалите се впуснаха да обясняват отново какво са видели.

Капрал Хеджес и други двама морски пехотинци, които бяха дотичали в суматохата, се върнаха от мрака и казаха, че не са видели и следа от господин Сарджънт, а само парчета разкъсано облекло и плътна кървава следа, водеща към ледения лабиринт в посока на най-големия айсберг.

— То иска да го последваме — избоботи Бейтс. — Ще ни чака там.

Крозиър изкриви лице в смесица от безумна усмивка и озъбване.

— Тогава няма да го разочароваме — каза той. — Не виждам защо да не подновим лова на гнусната твар още сега. Хората са излезли на леда, светлината е достатъчна, а морските пехотинци могат да донесат мускети и пушки за всички. И следата е прясна.

— Твърде прясна — промърмори капрал Хеджес.

Крозиър излая заповедите си. Няколко мъже се върнаха на корабите, за да донесат оръжия. Останалите се разделиха в ловни отряди под командата на морските пехотинци, които вече бяха въоръжени. От работните площадки донесоха факли и фенери, които разпределиха между отрядите. Крозиър изпрати хора да доведат лекарите Стенли и Макдоналд, в случай че Робърт Орми Сарджънт е още жив или ако пострада някой друг.

След като получи мускета си, Хики веднага се замисли дали „случайно“ да не застреля лейтенант Ървинг в тъмното, но очевидно младият офицер вече се пазеше от Менсън и от помощник-калафатника. Хики забеляза как младото конте хвърли няколко разтревожени погледа към Магнъс, преди Крозиър да ги зачисли в различни отряди, и разбра, че Ървинг или е успял да зърне за миг зад гърба си Магнъс с вдигнатите му ръце, преди да се разнесат първите викове и изстрели, или просто е почувствал нещо нередно, което означаваше, че вече ще е доста по-трудно да го хванат неподготвен.

Но въпреки това щяха да успеят. Хики се боеше, че възникналите подозрения ще накарат Джон Ървинг да докладва на капитана за онова, което беше видял в трюма, а помощник-калафатникът не можеше да допусне това. Той се страхуваше не толкова от наказанието за содомия — сега моряците рядко ги бесеха или ги подлагаха на бичуване из всички кораби от флота, — колкото от позора. Помощник-калафатникът Корнилиъс Хики не беше някакъв си там жалък дупелюбец.

Той щеше да изчака, докато Ървинг отново свали гарда си и тогава щеше сам да свърши работата, ако се наложеше. Дори ако корабните лекари установят, че е бил убит, това нямаше да има значение. И бездруго нещата бяха стигнали до крайност при тази експедиция. Ървинг щеше да се превърне просто в поредния труп, за който щяха да се погрижат, след като ледовете започнат да се топят.