Империя в черно и златно

Скоро Мина се ширна пред тях. Оставиха скърцащото автовозило далеч от града, за да не привлича излишно внимание. Мина беше построена на хълм и летището беше в най-високата й точка, както Стенуолд и Тисамон помнеха добре, затова те заеха позиция на друг хълм, от който се откриваше гледка към града.

Стенуолд беше извадил телескопа си от раницата — телескоп, събирал прах с години и едва наскоро изваден от шкафа — и сега оглеждаше с негова помощ обекта на мисията им.

— Крепостните стени са подсилени. Затова пък артилерията сякаш е по-малко отпреди. Предполагам, че притесненията им са свързани не толкова с външна обсада, колкото с вътрешни неприятности. На кулите се веят знамена в черно и жълто… — Той огледа бавно онези части от града, които се виждаха от позицията им. — А на мястото на стария Консенсус някой е построил най-грозната сграда, която можеш да си представиш. Демонстрация на сила, предполагам, макар че повече прилича на брадавица. Летището гъмжи от летала. Явно Мина е основна спирка по пътя към Аста и Равнините. — Свали телескопа и го прибра внимателно. — Няма да ни е лесно.

— Никога не е било лесно — кимна Тисамон и двамата погледнаха към младите си спътници. Паякородна, молецоид и полуроден занаятчия — трудно щяха да останат незабелязани в този си състав.

— Ще се промъкна вътре… — започна богомолкочовекът, но Стенуолд го прекъсна.

— Не. Този път аз ще се заема.

— Стенуолд, промъкването не е по твоята част — възрази Тисамон.

— Така е, но имам друго предимство. Аз съм бръмбаророден, а хора от моята раса живеят из цялата Империя. Един пътуващ занаятчия може да се хване на работа навсякъде, където има машини.

— Не забравяй, че теб те търсят — предупреди го Тиниса.

— Вероятно — съгласи се Стенуолд, — но градът е голям, хора пристигат и заминават непрекъснато, а това значително затруднява задачата им. Предполагам, че търсят или сам човек, или цяла група, затова ще взема Тото в ролята на мой чирак. Обикновен занаятчия и помощникът му едва ли биха привлекли нечие внимание, нали така, Тото?

Младежът преглътна шумно, но все пак кимна.

— И какво ще направиш, след като влезеш в града? — попита Тисамон.

— Ами, ще се поогледам, ще поразпитам — каза Стенуолд. — Все трябва да е останал някой от старите ни познайници, а ако в Мина има някакво съпротивително движение, те несъмнено са част от него.

— Бъди много внимателен — предупреди го Тисамон. — Не се знае дали ще те приемат с отворени обятия.

— Не са и длъжни, но друг избор нямаме. Не бихме могли да нахлуем в тукашните затвори без чужда помощ. Нека видя с кого мога да се свържа, а след това ще измислим начин да вкараме и вас тримата в града. Ако това се окаже твърде трудно, поне с Тото вече ще сме зад крепостните стени. А вие ще трябва да измислите нещо със собствени сили. Съгласни ли сте?