Убиецът на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-668-4
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убиецът на Шута». Краткое содержание книги:
Фиц не е забравил изчезналия си приятел, Шута, но покрай грижите за имението и семейството си така и не успява да го потърси. Внезапната поява на застрашителни бледокожи чуждоземци обаче хвърля зловеща сянка над миналото… и над бъдещето му.
За да защити новия си живот, бившият убиец трябва отново да поеме старата си роля…
— Много добре. — Той се отпусна в стола си и измести очи от мен към Шън, а после към Ридъл.
Ридъл отвърна твърдо на погледа му.
— Трябва ли да напусна веднага? — В гласа му имаше ледена нотка.
Сенч го премисли толкова бързо, че отговори тутакси.
— Няма много смисъл. Разбрах, че си го схванал.
Ридъл се осмели да предложи тълкуване.
— Искаш да поставиш това момиче при Том, за да може той да ти я пази.
Ъгълчетата на устата на Сенч трепнаха.
— Доста точно заключение.
Погледнах Шън. Беше смаяна. Явно не беше виждала нещата от тази гледна точка и се беше възгордяла, че са я изпратили на първата ѝ истинска мисия, само за да открие, че всъщност я гонят от Бъкип, вероятно защото е пораснала до етапа, от който щеше да е почти невъзможно на човек да му убегне, че е от рода на Пророка. Не. Не Бъкип. Ако е била някъде из замъка, Ридъл щеше да я познава. Тогава къде? Видях как се изправи на стола си. Искрици ярост блеснаха в погледа ѝ. Отвори уста да заговори, но аз се оказах по-бърз.
— Бих искал да знам коя е тя, преди да се заема с нея — заявих грубо.
— Разбрал си произхода ѝ. Видях, че го разпозна.
— Как е станало? — попитах изумен.
— По обичайния начин — измърмори Сенч. Изглеждаше неловко. Това предизвика момичето.
Тя тръсна глава и кестенявите ѝ къдрици се разлюляха. Ледена, почти обвинителна нотка се промъкна в гласа ѝ.
— Майка ми била на деветнайсет, когато посетила замъка Бъкип с родителите си за Пролетния празник. Върнала се у дома и открила, че е с дете. Родила ме. Две години след това родителите ѝ успели да ѝ намерят съпруг. Дядо ми и баба ми ме задържаха да ме отгледат. Което и направиха, докато дядо ми не умря преди две години, а баба половин година след него. Тогава отидох да живея с майка ми за първи път в живота си. Само че мъжът ѝ не се държеше особено бащински с мен. И вместо да се разгневи заради шарещите му очи и посягащите към детето ѝ ръце, майка ми стана сърдита и ревнива. Опакова ми багажа и ме отпрати със запечатано писмо при старата кралица на Бъкип.
— А тя те даде под надзора на лорд Сенч? — Не ми звучеше много типично за Кетрикен.
— Не. — Тя се озърна към Сенч. Беше сплел пръсти и здраво стиснатите му устни издаваха, че описанието ѝ не му е приятно, но разбираше, че всякакъв опит да я прекъсне ще е напразен.
Шън опря лакът на масата, придавайки си безразличие, каквото не изпитваше. Виждах напрежението ѝ в мускулите на шията ѝ и в това как едната ѝ ръка се е вкопчила в ръба на масата.
— Аз и писмото ми бяхме прихванати много скоро след като напуснах дома на майка ми. Доставиха ни на лорд Сенч. Той ме взе под опеката си и ме настани в едно уж безопасно убежище. И оттогава е моят закрилник. — Имаше негодувание, но за какво? Отбелязах си това, че използва „уж“. Доближавахме ли се до същината на въпроса защо е тук? Все пак не бях научил нищо повече за произхода ѝ. Пророческата ѝ външност от майка ѝ ли идваше? Или от баща ѝ? Колко поколения назад бе тази връзка?
Ридъл помръдна леко в стола си. Не той беше прихванал момичето. Знаеше ли кой? Но усетих, че събира и подрежда факти също като мен. И това беше първата му среща с Шън? Къде я беше държал лорд Сенч? Киселата физиономия на Сенч издаваше, че не е особено доволен, че Шън споделя тези подробности.
— На колко си години? — попитах.
— Има ли значение? — отвърна тя.
— На деветнайсет е — каза кротко Сенч и се намръщи, когато двамата с Ридъл се спогледахме. — И както сте се досетили, приликата ѝ с нейните предци означава, че да се въведе в двора е лоша идея. Засега! — добави припряно, щом лицето ѝ помръкна. В главата ми блесна предупредителна светлина. Изглеждаше ми хапливо същество, нагло за годините си. Зачудих се чия беше и коя си мислеше, че е. Придаваше си важност, основанията за която не разбирах.
Зачудих се. Шън. Насочих мисълта към нея, като усилих Умението. Тя дори не трепна. Това поне даде отговор един от въпросите ми. Дори необучена, трябваше да е усетила нещо. Така че нямаше предразположение за Умението. Зачудих се дали това е разочаровало Сенч, или го е зарадвало, че не може да бъде използвана по този начин. Той ме наблюдаваше, напълно съзнавайки какво бях направил току-що. Изместих фокуса към него.
Имам десетки въпроси. Коя е майка ѝ и за кого е омъжена сега? Знае ли Шън кой е баща ѝ? Не му казва името, нито на майка си. Защо си я държал скрита от всички? Държал ли си я? Кетрикен добави ли я към родословието на непризнатите Пророци?