Червения рицар

— Хармодий да Силва, магът на краля. — Той тръгна към светлината на фенера и конят му, който беше не по-малко гладен и изморен от ездача си, го последва. — Не ви лъжа — добави той.

— На мен пък точно като лъжа ми звучи — каза новият глас. — Елате при огъня и изпийте чаша вино. Ейдриън, връщай се на пост, момче. Млади Хенри, ако още веднъж насочиш това оръжие срещу мен, ще ти счупя носа.

Човекът с доспехите носеше тежка брадва, но свали бронираната си ръкавица и стисна ръката на Хармодий.

— Викат ми Стария Боб — рече той. — Войник съм, служа на великите и на не чак толкова великите. — Той се засмя. — Вие наистина ли сте лорд да Силва?

— И още как — каза Хармодий. — А вие наистина ли имате добре охраняван лагер и вино? Ще получите един сребърен леопард, ако някое момче се погрижи за коня ми.

Войникът се разсмя.

— Дълга нощ, а?

— Три. Кълна се в кръвта и възкресението Христово — от три дни не съм преставал да се бия.

Влязоха в кръга, описан от блясъка на голям огън. Над пламъците се издигаше тежка рамка, от която на вериги висяха три масивни котела, а напреко на гредата ѝ бяха закачени два светилника. От залез-слънце насам не беше виждал по-ярка светлина. На сиянието на свещите успя да различи дузина мъже, приведени около нещо, както и високото колело на голяма каруца. Зад нея имаше още една.

— Това е керванът на търговеца Рандъм — каза войникът. — Общо петдесет фургона от всички гилдии в Харндън.

Хармодий кимна. Никога не беше чувал за търговеца Рандъм, но в крайна сметка (както му се изясни през изминалите три дни), той се беше изолирал от света за десет години, ако не и повече.

— Тук сте на сигурно място — каза Стария Боб. — Блатниците ни устроиха засада днес — допълни той и сви рамене, очевидно недоволен.

— Има ли ранени? — Хармодий гореше от нетърпение да попита за броя и силата на противниците им, но желанието му да се сдобие със сведения воюваше с изтощението му.

— Младият рицар — каза Старият Боб и посочи с брадвата си към групата мъже, които бяха наобиколили нещо на земята. — Би се с демон и пострада тежко.

Хармодий въздъхна.

— Направете път — каза той.

Бяха запалили свещ и почистваха раните на мъжа с конска пиявица и оцет. Младият рицар беше загубил много кръв и изглеждаше блед и уязвим без дрехи, а новоизлюпените пролетни мухи пируваха с месата му. Хармодий направи заклинание почти без да мисли и ги прогони. Изтощението, което преди го стягаше като ризница, сега стисна сърцето му като менгеме. Въпреки това той коленичи до ранения, а Стария Боб вдигна високо светилника.

За един-единствен миг раненият рицар му заприлича на краля. Хармодий се наведе и огледа раните му. Три прободни и няколко порязвания — нищо толкова сериозно, че да убие човек. Тогава забеляза изгарянията. Окото на мъжа приличаше на червена яма на алената светлина на фенера.