Птича песен

Два дни по-късно им организираха изненадващия спектакъл с къпането. Ротата на Джак бе отведена на три мили зад фронта в една стара пивоварна. Джак се наслади на ритуала и се засмя над оптимизма на неколцина млади офицери, които бяха сигурни, че краткото къпане ще разреши хигиенните проблеми на мъжете.

Отначало Джак гледаше на въшките по тялото си като на обикновени паразити, чието нахалство го изпълваше с възмущение. Начинът, по който впиваха кафеникавите си тела в кожата му го отвращаваше. Изпитваше огромно удоволствие да поднася запалена свещ към ръбовете на дрехите си, където насекомите се криеха и размножаваха. Обикновено смъртта им чрез изгаряне беше тиха, макар от време на време да се чуваше и удовлетворително пукане. Джак обработваше и дрехите на Шоу, защото ръката му не беше достатъчно прецизна и имаше опасност да си подпали бельото. Ако наоколо нямаше свещ, дори притискане с палец вършеше работа. Изпитваше известно облекчение, унищожавайки част от създанията, макар да беше като да смачкаш насмукал се с кръв комар. Джак смяташе, че те нямат право да са там. Очевидно предимство от частичното им ликвидиране беше временното освобождаване от киселата застояла миризма, която оставяха след себе си, макар че тя обикновено беше смесена или направо надвита от по-силното телесно зловоние.

Както повечето мъже и Джак се чешеше почти непрекъснато, без да го съзнава, и постепенно спря изобщо да забелязва, че го прави. Но не всички се бяха примирили. Веднъж Тайсън така полудя, че военният лекар му предписа петнайсет дни почивка. За него непрекъснатият сърбеж се беше оказал по-мъчителен дори от звука на тежката артилерия и страха от смъртта.

В старата пивоварна мъжете се строиха и предадоха дрехите си. Нахвърляха бельото на купчина. Честта да отнесат сивата гъмжаща от въшки грамада се падна на най-окаяните бежанци. Войниците се шегуваха с жените, които се бяха заели със задачата. Те носеха ръкавици и носни кърпи на лицата си. Джоунс предложи противогаза си на една нещастна слаба белгийка, която изобщо не го разбра. По нареждане на сержанта на взвода на Джак куртките и панталоните бяха отнесени в ъгъла на огромното, прилично на хамбар помещение, където дезинфектиращата машина, влачена оптимистично нагоре-надолу по фронтовата линия, трябваше да ги опуши.

Джак влезе в една вана заедно с неколцина други мъже от взвода му. Водата беше все още топла, макар и сапунена от предишните ползватели. Триеха телата си и се смееха, усещайки как се загрява кожата им. За копачите на лондонското метро не подсигуряваха душове; Джак се прибираше у дома си целият в кал и пот. А тук в старите бирени бъчви се чувстваше сред приятели и се отпускаше както никога преди. Евънс и О’Лоун започнаха да се пръскат с вода, разплисквайки я с отворени длани. Неусетно и Джак се присъедини към тях. За миг се почувства виновен пред паметта на мъртвите си другари, сякаш не им отдаваше нужната почит, но това бързо премина. Щеше да се наслаждава на всяко удоволствие, което му помагаше да продължи нататък.