Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

Арлийн изумено кимна в знак на съгласие и хукна (очевидно) да издирва Майлс. Джонатан се ухили със задоволство, подвикна на майора да се прибира и че всичко при него е уредено, след което тръгна обратно към „Зелената котка“. Ние вървяхме след него като кутренца и само от време на време подпитвахме какво, по дяволите, се случи току-що. Деветте пръста обаче само се подсмихваше и ни кимаше да продължаваме да вървим.

Едва когато влязохме в кръчмата и Джонатан вече бе изпил още 3-4 водки, успяхме да измъкнем някоя-друга дума от него.

– Елементарно бе, хора, помислете малко! Всички знаят, че когато жените си изфантазират някаква любовна драма, мозъците им престават да работят и съзнанията им се свиват до нула. А когато се съберат с някоя приятелка, за да клюкарят и да се оплакват една на друга, се получава критична маса – именно така се появяват черните дупки. Единственото, което трябваше да направя, е да се сетя коя от местните патки има някаква драма и при кого би могла да отиде. А това, знаете, не е особено трудно. Просто трябва да прецениш на коя животът върви без проблеми. Жените винаги изфабрикуват проблеми там, където ги няма. Това си им е в кръвта – ухили се Джонатан и си заръча още една водка.