Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
Руук се подхилна и Хийт проследи погледа му до плакат на коте, увиснало от клон. Под долните лапи пишеше „Дръж се, малчо.“ Пакстън не им предложи кафе от изстиналата си кана — просто седнаха в два стола за посетители. Той седна в дъното на своя оформен като подкова работен кът.
— Дойдохме да поискаме помощта ви, за да разберем по-добре финансовото състояние на компанията на Матю Стар — каза Хийт, така че да прозвучи леко и неутрално. Ноа Пакстън бе изнервен. Свикнала беше — хората се стряскаха от значки, също както и от белите лекарски престилки. Този тип обаче не можеше да я погледне в очите: червена светлинка. Изглеждаше разсеян, все едно се тревожеше, че е забравил ютията вкъщи включена и искаше да се махне оттук веднага. Карай по-леко, реши тя. Да видим какво ще се изтърколи, когато си позволи да се отпусне.
Той отново погледна визитката и рече:
— Разбира се, детектив Хийт. — Пак опита да срещне погледа й и да го задържи, но не успя съвсем. Пак заразглежда визитката й, уж съсредоточено. — Само че…
— Кажете — каза тя, готова да звънне в управлението, за да поиска някоя заповед.
— Не се обиждайте, г-н Руук.
— Моля — Джейми.
— Едно е да отговарям на полицейски въпроси. Друго е да ме цитират в някоя статия за Венити феър или Фърст прес.
— Нямате грижи — каза Руук.
— Дължа го на паметта на Матю и на семейството му да не огласям работата му по страниците на списания.
— Само правя проучване за статия, която ще пиша за детектив Хийт и екипа й. Каквото и да кажете за Матю Стар, ще е извън протокола. Направих го за Мик Джагър, ще го направя и за вас.
Хийт не можеше да повярва на ушите си. Журналистът знаменитост и неприкритото му его в действие. Не просто споменава Джагър, ами и каква услуга му бил направил. Това определено не помогна да оправи настроението на Пакстън.
— Това е ужасно неподходящ момент — рече мъжът, преминавайки към нея, след като Руук се съгласи на условията му. Завъртя глава, за да погледне нещо на монитора си и после върна поглед към нея. — Няма и двадесет и четири часа от смъртта му, а аз съм насред… е, можете да си представите. Какво ще кажете за утре?
— Имам само няколко въпроса.
— Да, но документите са… е, опитвам се да кажа, че не държа всичко — той щракна с пръсти, — на ръка разстояние. Ето какво: защо не ми кажете какво ви трябва, за да ви го приготвя, преди да се върнете?
Така. Опитала бе лекия подход. Той още увърташе, а сега си бе втълпил, че може да я накара да му се махне от главата и да го посети, когато му е удобно. Време е, реши тя, да сменим тактиката.
— Ноа. Може ли да те наричам Ноа? Искам да сме на приятелски начала, докато ти казвам какво ще направим сега. Става ли? Разследвам убийство. Не само ще ти задавам въпроси тук и сега, но очаквам и да ми отговориш. Не ме е грижа дали имаш числата — тя щракна с пръсти, — на ръка разстояние. Знаеш ли защо? Криминалните ни счетоводители ще прегледат всичките ти документи. Затова още сега искам да решиш дали да поддържаме приятелското отношение. Разбираме ли се, Ноа?
След съвсем малка пауза мъжът й каза как стоят нещата.
— Матю Стар беше разорен. — Спокойно, отмерено съобщаване на факт. Какво още чуваше отвъд него Ники Хийт? Прямота, определено. Гледаше я право в очите, докато го каза — нямаше опити за отбягване, а за яснота. Но имаше и друго, сякаш нещо у него се пресягаше към нея, някакво друго чувство, ала когато тя се опита да намери правилната дума, Ноа Пакстън я каза, сякаш четеше мислите й.
— Чувствам такова облекчение. — Точно това бе, облекчение. — Най-сетне мога да говоря за това.
През следващия час Ноа не просто съобщаваше информация. Разгърна историята как компанията, белязана от ярката личност на Матю Стар, който я превърнал в машина за пари, натрупал огромен капитал и ключови имоти и построил прословутите кули, запечатани завинаги в нюйоркския пейзаж, се бе сринала — пак заради него. История на възход и падение в стръмна спирала надолу.
Пакстън, който според корпоративните архиви бе на тридесет и пет, се присъединил към компанията с чисто новата си диплома, точно когато Стар бил в зенита си. Изобретателните начини, по които издействал финансиране за построяването на авангардния небостъргач Стар на Таймс скуеър го направили най-довереният служител на Матю Стар. Може би защото сега им съдействаше, Ники погледна Ноа Пакстън и видя, че на него може да се разчита. Беше стабилен, способен мъж, на когото може да се довериш, когато стане напечено.