Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
— Записал ме е?
— Адвокатът на г-н Стар го е предоставил, когато е подал жалбата срещу вас.
— Хайде, детектив, хората постоянно говорят как ще убият някого.
— И понякога го правят.
Руук наблюдаваше, седнал на перваза на прозореца, и поделяше вниманието си между Омар Ламб и самотния блейдър13, борещ се с жегата тридесет и пет етажа по-надолу, на площадката за каране на кънки „Тръмп“ в Сентръл парк. Засега, помисли си Хийт, слава Богу, не изглеждаше решен да нарушава указанията й и да се включва в разговора.
— Матю Стар бе титан в нашето поле и ще ни липсва. Уважавах го и дълбоко съжалявам за онова обаждане. Смъртта му е загуба за всички ни.
От самото начало Хийт бе разбрала, че по този ще трябва да се поработи. Когато влязоха, дори не погледна значката й, не поиска адвокат. Рече, че няма какво да крие, а и да имаше, тя усещаше, че е твърде умен, за да изтърси някоя глупост. Този не би се хванал на номера с „животните в ареста“. Затова кръжеше край него и чакаше да се появи пролука.
— А защо злобата? — попита тя. — Защо сте побеснял така срещу конкурента си?
— Конкурент? Матю Стар нямаше уменията да се пише мой конкурент. Трябваше му стълба, само за да ми целува задника.
Ето. Откри рана в дебелата кожа на Омар Ламб. Егото му. Посръфа го: изсмя се.
— Глупости.
— Глупости? „Глупости“ ли ми каза? — Ламб скочи на крака и героично закрачи покрай своето бюро-крепост. Това определено нямаше да е реклама на парфюм.
Тя не трепна.
— Стар е имал на името си повече собственост от всеки в града. Много повече от вас, нали?
— Безполезни адреси, места с ограничения от природозащитни закони, ограничени права… какво значи „повече“, когато са повече лайна?
— Звучи ми като конкурент. Сигурно не е било хубаво да си свалите гащите, да ги плеснете на масата и неговият да се окаже по-голям.
— Хей, искаш да мерим ли? — Добре. Обичаше, когато мъжкарите започваха да приказват. — Измерете всички имоти, които Матю Стар открадна под носа ми. — Той отбелязваше всяко нещо от списъка, като я ръчкаше с маникюриран пръст в рамото: — Мамеше с разрешителните, подкупваше инспектори, подкопаваше предложенията на другите, обещаваше твърде много, изпълняваше твърде малко.
— Леле — рече Хийт, — почти стига, за да иска човек да го убие.
Сега се изсмя той.
— Добър опит. Слушай: да, заплашвал съм го в миналото. Ключова дума — миналото. Преди години. Прегледайте му сметките. Дори без рецесията. Стар си беше изчерпан. Не ми трябваше да го убивам. Беше си умрял прав.
— Така казвате вие, конкурентът му.
— Не ми вярваш? Отидете на кой да е от строежите му.
— И какво ще видим?
— Да не трябва аз да ви върша цялата работа?
На вратата, докато си тръгваха, Ламб каза:
— И още нещо. В Поуст прочетох, че паднал от шестия стаж.
— Точно така, от шестия — каза Руук. Първите му думи от час насам и пак се целеше в нея.
— Страдал ли е?
— Не — каза Хийт, — загинал е на място.
Ламб се ухили, разкривайки ред керамика.
— Е, тогава може би ще се мъчи в Ада.
Златистият им форд „Краун Виктория“ летеше на юг по магистралата на Уест сайт, уредбата гърмеше, а влагата замъгляваше долната част на предното стъкло.
— Е, какво смяташ? — попита Руук. — Дали го е утрепал?
— Може би. Добавям си го в списъка, но не бяхме там заради това.
— Радвам се да го чуя, детектив. Заникъде не бързаме — имаме да срещнем и да си кажем здрасти с още колко, три милиона души в Ню Йорк? Не че не си очарователен събеседник.
— Божичко, никакво търпение нямаш. На Боно каза ли му, че ти е писнало от хуманитарни лагери в Етиопия? Или пък пришпори чеченските главатари? „Айде де, Иване, постреляйте се малко!“
— Обичам да работя по бързата права, това е.
Радваше се, че бе сменил темата — настоящият разговор я държеше далеч от личния му радар и затова Хийт продължи:
13
Блейдър — жаргонно наименование на човек, каращ ролери. — Б.пр.