Скълдъгъри Плезънт [bg]

Той сви рамене.

— Е, предполагам не би навредило. Има два вида магове, или заклинатели — Адепти и Елементали. Адептите са по-агресивни; техниките им са по-пряко ефективни в случай на битка. Елементалите пък, какъвто съм аз, избират по-спокойния път и се опитват да усъвършенстват властта си над стихиите.

— Власт над стихиите?

— Може би малко преувеличих. Не властваме над тях, манипулираме ги. Влияем им.

— Какви стихии например? Земя, въздух…

— Огън и вода, да.

— Покажи ми тогава.

Главата на Скълдъгъри клюмна леко надясно и Стефани чу усмивката в гласа му.

— Речено-сторено.

Той изпъна ръка пред нея и отвори длан. Тя се смръщи, усещайки лек хлад, и след това усети капка вода, която се стичаше по лицето й. След още миг косата й беше вир-вода, сякаш току-що се бе гмуркала.

— Как направи това? — Тя затръска глава и блестящи капчици се разлетяха около нея.

— Ти ми кажи!

— Не зная. Направи нещо, за да увеличиш влажността на въздуха?

Той я погледна изотгоре.

— Много добре. Първият елемент — вода. Не можем да разделим Червено море или нещо подобно, но можем да командваме водата в известна степен.

— Покажи ми пак огън! — нетърпеливо каза Стефани.

Скълдъгъри щракна с пръсти, облечени в ръкавици и от тях изскочиха искри, той сви юмрук и искрите се сляха в пламък, който понесе в шепата си. Пламъкът стана по-ярък и Стефани усети как косата й изсъхва.

— Уау!

— Наистина — отвърна Скълдъгъри и с рязко движение запокити огненото кълбо в небето. Там то изгоря и се разпръсна.

— Ами земята?

Скълдъгъри поклати глава.

— Не искаш да видиш това и дано никога не ти се налага да го виждаш. Земната стихия е чисто отбранителна и се използва само в краен случай.

— И кое е най-мощното? Огъня?

— То е най-лъскавото, то обира всички възклицания, но ще се изненадаш на какви ефекти е способен съвсем малко въздух, ако го изместиш правилно. Изместеният въздух не просто изчезва, той трябва да отиде някъде.

— Може ли да видя?

Стигнаха до края на паркинга и подминаха ниската стена, която го обграждаше. Скълдъгъри сви пръсти и внезапно ги изпъна, като насочи рязко длан срещу стената. Въздухът се нагъна и тухлите изригнаха навън. Стефани зяпна дупката в стената.

— Ето това — успя да продума накрая, — е толкова яко!