Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

В Глава XVI и XVII развитието на Австралия и Нова Гвинея се съпоставя с това на Източна Азия и тихоокеанските острови. Възходът на производството на храни на територията на днешен Китай става причина за няколко големи миграции на човешки популации и възникването на нови културни тенденции (или и двете заедно). Една от тези миграции става причина и за появата на едно толкова сложно политическо и културно явление, каквото е и днешен Китай. Друга една води до заместването на туземните общности на ловци и събирачи в почти цяла тропическа Югоизточна Азия със земеделци, чиито корени тръгват от днешния Южен Китай. Още една, т.нар. австронезийска експанзия, замества по аналогичен начин туземните общности на ловци и събирачи във Филипините и Индонезия и се разпростира и до най-отдалечените острови на Полинезия, но не успява да колонизира Австралия и по-голямата част от Нова Гвинея. За изследователя на световната история всички тези колизии между източноазиатските и тихоокеанските народи са от двойно по-голяма важност, тъй като в резултат на тях са се формирали страните, на които живее една трета от днешното население на света и чиято икономическа мощ става все по-централизирана; освен това те предлагат особено ясни модели за разбирането на историята на останалите части на света.

В Глава XVIII се връщаме на проблема, набелязан за първи път в Глава III — сблъсъкът между европейците и коренните жители на Америка. Краткият преглед на последните тринайсет хилядолетия от историята на Новия свят и на Западна Евразия показва ясно, че европейското завладяване на двете Америки е само кулминацията на две дълги, но най-често отделни исторически траектории. Разликите между тях са обусловени от чисто континенталните различия по отношение на домашните растения и животни, вирусите, времето на заселването им, ориентацията на континенталните оси и екологическите бариери.

И накрая, историята на субсахарска Африка (Глава XIX) предлага някои удивителни сходства, но и контрасти с тази на Новия свят. Същите фактори, моделирали срещите на европейците с африканците, са моделирали и срещите им с коренните жители на Америка. Но във всички тези фактори Африка също се различава от двете Америки. Например европейското нашествие не е довело до създаването на трайни европейски поселища в субсахарска Африка, с изключение на най-южната й част. Много по-трайно въздействие са оказали мащабните миграции в самата Африка и най-вече експанзията на банту. Оказва се, че в основата на последната стоят същите причинно-следствени фактори, които са се проявили в Кахамарка, Източна Азия, тихоокеанските острови, Австралия и Нова Гвинея.