Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

И така, Глава III набелязва непосредствените фактори зад европейското завладяване на коренните жители на Америка, а Глава IV — развитието на тези фактори от най-основната им или първостепенна причина, производството на храни. В Част III („От храната до пушките, вирусите и стоманата“, обхващаща Глави XI-XIV) се проследяват подробно връзките между основните и проксималните фактори, като се започва с еволюцията на вирусите, характерна за гъсто населените общества (Глава XI). Впрочем броят на коренните американци и някои други неевразийски народи, покосени от вирусите, е много по-голям в сравнение с тези, които са намерили смъртта си от огнестрелните и стоманени оръжия на евразийските нашественици. Затова пък на бъдещите завоеватели на Новия свят им е предстояло да се сблъскат със сравнително малко или почти никакви смъртоносни вируси. Тук възниква въпрос: защо „обменът на вируси“ е бил толкова несъразмерен? Върху него хвърлят светлина данните от съвременните изследвания в сферата на молекулярната биология, които ни помагат да свържем развитието на вирусите с това на производството на храни, като и двата процеса са протичали много по-интензивно в Евразия, отколкото в двете Америки.

Има още една причинно-следствена връзка между производството на храни и появата на писмеността — може би най-важното откритие от последните няколко хилядолетия (Глава XII). Само няколко са случаите в човешката история, когато писмеността е възниквала „от нищото“, и това е ставало на същите места, където са се появили и първите самостоятелни центрове на производство на храни в съответните региони. Всички останали общества, усвоили писмеността, са я получили наготово или са заимствали идеята за нея от тези центрове. Затова и за изследователя на световната история феноменът „писменост“ е изключително важен, тъй като му помага при идентифицирането на една друга констелация от причини: ефектът на географската среда върху лекотата, с която са се разпространявали новите идеи и изобретения.

Това, което важи за писмеността, важи и за технологията (Глава XIII). Ключовият въпрос е следният: дали технологическите нововъведения зависят толкова много от отделните личности (били те и гениални изобретатели) и ред други сходни фактори, че това не ни позволява да си изградим адекватно понятие за моделите в световната история? На практика, колкото и парадоксално да звучи това, ще видим, че този голям брой на културни фактори не само не затруднява, но дори улеснява разбирането ни за световните модели в областта на технологията. Той дава възможност на земеделците да генерират допълнителни количества храна, организираното производство на храни в земеделските общности стимулира и появата на тясно специализирани занаятчии, които не са непосредствено ангажирани с отглеждането на реколтата, за да осигуряват прехраната си, а развиват нови технологии.