Портрет в сепия [bg]

Часовете за сиеста заварваха племенника и неподражаемата му леля да обсъждат семейни дела и сделки в митологичното легло. Тя се разполагаше удобно между чаршафите, с голямата счетоводна книга от едната й страна и сладкишите — от другата, а той сядаше по турски между нимфата и делфина. Паулина си позволяваше такава интимност единствено със Северо, малцина имаха достъп до покоите й, ала с него тя се чувстваше свободно по нощница. Този племенник пораждаше у нея такова удовлетворение, каквото никога не й доставиха собствените й синове. Двамата по-малки — единият в Лондон, а другият в Бостън — водеха живот на богати наследници, задоволявайки се със символични постове в управлението на семейните предприятия. От първородния син Матиас се очакваше да стане родоначалник на потомството на Родригес де Санта Крус и дел Валие, но той нямаше ни най-малко призвание за това и вместо да следва стъпките на неуморните си родители, да се интересува от техните дела или да създава челяд, за да продължи името на рода, той бе превърнал хедонизма и ергенството в своеобразно изкуство. „Той не е нищо друго освен един безупречно облечен глупак“ — така го охарактеризира веднъж Паулина пред Северо, но щом видя, че синът и племенникът й се разбират чудесно, се постара да улесни тяхното зараждащо се приятелство. „Майка ми никога не стреля наслуки, сигурно се надява да ме спасиш от провала“, шегуваше се Матиас. Северо не смяташе да се нагърбва със задачата да променя братовчед си, напротив, с удоволствие би заприличал на него — до него самият той се чувстваше скован и мрачен. Всичко у Матиас го удивляваше: безупречният му стил, ледената ирония, лекотата, с която пръскаше пари, без да се замисля.