Портрет в сепия [bg]

Северо дел Валие не разбра кога и как у него се роди мисълта да се ожени за Нивеа — може би това не бе тяхно решение, а на семействата им, но нито един от двамата не се разбунтува срещу тази съдба, защото се познаваха и питаеха обич един към друг още от деца. Нивеа произхождаше от един клон на фамилията, който бе живял в охолство, докато баща й бе жив, но след смъртта му неговата вдовица бе обедняла. Един състоятелен вуйчо, изтъкната фигура от войната, на име дон Франсиско Хосе Вергара, бе помогнал при възпитанието на племенниците си, „Няма по-лоша бедност от тази на разорения, защото трябва да създава привидност за нещо, което вече не притежава“, бе споделила веднъж Нивеа с братовчед си Северо в един от онези моменти на внезапно прозрение, които я спохождаха. Беше с четири години по-малка от него, но много по-зряла и точно тя установи помежду им онзи тон на обич още от детството, който със здрава ръка превърна в нежната връзка, която ги свързваше, когато Северо заминаваше за Съединените щати. В огромните стари къщи, които обитаваха, изобилстваха скрити кътчета за тяхната любов. Опипвайки се в тъмнината, братовчедите откриха непохватно, като малки паленца, тайните на своите тела. Милваха се с любопитство, изследвайки разликите и недоумяващи защо той има едно, а тя — друго, вцепенени от свян и виновност, безмълвни, защото неизреченото сякаш не се случваше, бе недействително и по-малко греховно. Изследваха се набързо и уплашени, съзнаващи, че не могат да разкажат за тези игри между братовчеди дори на изповедника, макар и така да се обричаха на вечни мъки в ада. Хиляди очи ги шпионираха. Възрастните слугини, които бяха присъствали на раждането им, закриляха тяхната невинна любов, ала лелите, стари моми, бдяха като гарвани; нищо не убягваше от техните пресъхнали очи, чието единствено занимание бе да запечатват всеки миг от живота в семейството; нищо не оставаше скрито от техните мрачни езици, които разпространяваха тайните и подклаждаха свадите, макар и само в рода, понеже всичко си оставаше вътре между стените на тези къщи и опазването на честта и доброто име на семейството беше всеобщ дълг. Нивеа късно се бе замомила и на петнайсет години още имаше тяло на момиче и невинно лице и нищо във вида й не разкриваше силата на нейния характер. Нисичка, закръглена, с големи тъмни очи, които като че ли бяха единственото нещо, което се запомняше у нея, тя оставаше незабелязана, докато не отвореше уста. Сестрите й се трудеха да си осигурят блаженство в рая чрез четене на набожни книги, а тя скришом поглъщаше статиите и книгите, които братовчед й Северо й носеше тайно, както и класиците, които й даваше нейният вуйчо Хосе Франсиско Вергара. При все че почти никой не обсъждаше подобни въпроси в семейството, тя измъкна отнякъде идеята за правото на жените да гласуват. Първия път, когато я изрече гласно по време на един семеен обяд в дома на дядо Агустин дел Валие, всички се вцепениха от ужас. „Кога жените и бедните най-сетне ще добият право на глас в тази страна?“ — запита Нивеа ни в клин, ни в ръкав, забравяйки, че децата нямат право да говорят в присъствието на възрастни. Старият патриарх Дел Валие удари с юмрук по масата, при което всички чаши полетяха, и й нареди незабавно да отиде да се изповяда. Нивеа мълчаливо изтърпя наказанието, наложено от свещеника, и отбеляза с обичайната си страст в своя дневник, че не възнамерява да се откаже, докато не постигне елементарни права за жените, дори това да й струва изгонване от семейството. Бе случила с изключителна учителка — сестра Мария Ескапуларио, — която носеше сърце на лъвица под монашеските одежди и бе забелязала интелигентността на Нивеа. Пред това момиче, жадно поглъщащо всичко, отрупващо я с въпроси, които дори на нея самата никога не й бяха хрумвали, предизвикващо я с неочаквани за възрастта си разсъждения и пращящо от жизненост и здраве под ужасната униформа, монахинята се чувстваше удовлетворена като учителка. Единствено Нивеа възнаграждаваше упоритите й усилия на дългогодишен преподавател на безброй богати момичета с бедни умове. От обич към нея сестра Мария Ескапуларио системно нарушаваше правилника на колежа, създаден така, че да превръща девойките в безропотни създания, и водеше с нея разговори, които биха ужасили игуменката и духовния директор на колежа.