Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колосът от Маруси [bg]
Колосът от Маруси [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колосът от Маруси [bg]

Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 93
Перейти на страницу:

Разделихме се в ранните утринни часове. Върнах се в хотела, отворих прозореца и постоях така, гледайки към опустелия площад. Вече имах още двама верни гръцки приятели и това ме караше да се чувствам щастлив. Замислих се за всичките приятели, които бях спечелил за краткото си пребиваване тук. Сетих се за Спиро шофьора, за Караменайос полицая. И за Макс бежанеца, който си живееше царски в хотел „Крал Джордж“; той явно не мислеше за нищо друго, освен как да направи приятелите си щастливи с драхмите, които не можеше да изнесе от страната. Нямаше как да забравя и собственика на хотела, който, за разлика от френските хотелиери, от време на време ме питаше дали не се нуждая от пари. Кажех ли му, че тръгвам на малко пътешествие, все ми напомняше: „И да ми телеграфирате, щом ви потрябват пари“. Със Спиро беше същото. Когато си вземахме довиждане на кея в нощта на всеобщата паника, последните му думи бяха: „Господин Хенри, ако имате път отново към Корфу, искам да дойдете при мен. Не искам никакви пари, господин Хенри, само да дойдете и да живеете при нас колкото си пожелаете“. Където и да отидех в Гърция, чувах все тоя рефрен. Даже и в префектурата, докато чаках да ми оправят документите, полицаят прати да донесат кафе и цигари, за да ми е по-комфортно. Хареса ми и как просят. Изобщо не се срамуват. Спират те открито и те молят за пари или цигари, сякаш имат право на това. Добър знак е, когато хората просят по такъв начин: означава, че умеят и да дават. Французите например не знаят нито как да дадат, нито как да поискат помощ — и в двата случая се чувстват неловко. За тях е добродетел да не безпокоиш другия. Ето я отново стената. Гъркът не се обгражда със стени: взема и дава безрезервно.

Англичаните в Гърция — тъжна гледка впрочем — явно имат доста лошо мнение за гръцкия характер. На тях им липсва воля, въображение, гъвкавост. Те, изглежда, смятат, че гърците трябва да са им вечно благодарни, задето разполагат с могъща военна флота. Англичанинът в Гърция е смешен и противен: не струва дори колкото мръсотията, насъбрала се между пръстите на краката на гръцки бедняк. Столетия наред гърците са имали най-върлия враг, който един народ би могъл да има — турците. Подир векове на робство са се освободили от ярема и ако не е било вмешателството на Великите сили, сигурно са щели да натирят турците вдън земя и да ги изтребят. Днес двата народа, след обмен на преселници в рамките на няколко поколения, което е твърде необичайно, са станали приятели. Те се тачат взаимно. И все пак англичаните, които отдавна щяха да са изчезнали от лицето на земята, ако бяха подложени на подобно третиране, си мислят, че могат да гледат гърците отвисоко.

Където и да отидеш в Гърция, атмосферата е наситена с геройства. Говоря за съвременна, не за Древна Гърция. А надниквайки в историята на тази малка страна, ще видиш, че жените са също тъй храбри като мъжете. Даже уважавам гъркините повече от гърците. Гъркинята и гръцкият православен свещеник — те са тези, които са поддържали борбения дух. Никъде по света не ще откриеш повече примери за упорство, смелост, безстрашие, дързост. Нищо чудно, че Даръл искаше да се сражава рамо до рамо с гърците. Та кой не би предпочел да се бие редом с Бубулина21, да речем, вместо с тълпа хилави мекушави новобранци от Оксфорд или Кеймбридж?

В Гърция не се сприятелих с нито един англичанин. Чувствах се неловко пред гърците, ако ме срещнеха в компания на англичани. Хората, с които се сближих там, бяха гърци и аз се гордея с тях, за мен е чест, че ме имат за свой приятел. Надявам се, че малцината англичани, които познавах в Гърция, ще разберат, четейки тези редове, какво мисля за поведението им. И се надявам, че ще ме смятат за враг на такива като тях.

вернуться

21

Ласкарина Бубулина (1771–1825) — национална героиня, командир на флота във войната за независимост на Гърция от 1821 г. — Б.пр.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)