Анихилация [bg]

— Ти видя нещо, което го няма.

Нямаше да ме пусне току-така.

„А ти не виждаш това, което е там“, помислих си аз, но вместо това казах:

— Може би. Но това не е ли също важно? Не е ли част от всичко останало? От докладването? И нещо, което аз виждам, а ти не, може да се окаже съществено.

Тя претегли довода ми.

— Сега по-добре ли си?

— Отлично — излъгах аз. — Вече не виждам нищо.

Сърцето ми се чувстваше като животно, впримчено в гърдите ми, което се опитва да се измъкне навън. Геодезистът беше обградена от ореол от бяла фосфоресценция от стените. Нищо не избледняваше. Нищо не ме напускаше.

— Тогава ще продължим — реши тя. — Но ми обещай да ми кажеш, ако отново видиш нещо необичайно.

Помня, че едва не се изсмях. Необичайно? Като странен надпис на стената? Думи, изписани от малки колонии същества с неизвестен произход?

— Обещавам — казах аз. — И ти също, нали?

Обърнах нещата, за да я накарам да осъзнае, че същото може да се случи и с нея.

Тя кимна.

— Само не ме докосвай пак, за да не те ударя.

И аз кимнах. Нямаше да й хареса да й напомня, че физически съм по-силна от нея.

След това извратено споразумение двете продължихме надолу по стълбите в гърлото на кулата; дълбините ни се разкриваха като във филм на ужасите с такава красота и биоразнообразие, че не можех да възприема всичко. Но се опитвах, както винаги съм се старала от самото начало на кариерата си.

* * *

Моят магнит, мястото, за което винаги се сещах, когато ме питаха защо съм станала биолог, беше обраслият басейн в задния двор на къщата под наем, в която израснах. Майка ми беше майстор на ковано желязо и се радваше на известен успех, но твърде много обичаше алкохола и постоянно имаше проблеми с намирането на нови клиенти, докато баща ми, нереализиран счетоводител, специализираше във всякакви схеми за бързо забогатяване, които обикновено не носеха нищо; и двамата като че ли не умееха да се фокусират дълго върху каквото и да било. Понякога имах чувството, че случайно съм попаднала в това семейство.

Родителите ми нямаха нито воля, нито желание да почистят бъбрековидния басейн, макар да беше сравнително малък. Скоро след като се нанесохме, тревите по краищата му избуяха. Преобладаваха остриците и други високи растения. Ниските храсти покрай оградата около басейна скриваха телената й мрежа. В пукнатините на плочките по пътеката, обикаляща басейна, растяха мъхове. Нивото на водата бавно се покачваше от дъждовете, а повърхността й ставаше все по-отблъскваща от водораслите. Наоколо постоянно кръжаха водни кончета. Нанесоха се жаби и навсякъде виждах гърчавите, разкривени петна на поповите им лъжички. Водомерки и водни бръмбари превзеха басейна. Вместо да се отърва от сладководния си аквариум, както искаха родителите ми, аз пуснах рибките в басейна и някои от тях оцеляха въпреки шока. Започнаха да наминават местни птици като сиви и бели чапли, привлечени от жабите, рибите и насекомите. Като по чудо в басейна заживяха и малки костенурки, въпреки че представа си нямах откъде са се взели.