Декстър: Острието на ножа [bg]

— Е — каза тя и се плъзна на дивана до мен, — приятно е да те видя така неочаквано.

— Ами да — отвърнах.

Тя наклони глава на една страна и ме погледна някак особено.

— Тежък ден ли си имал?

— Ужасен — казах и отпих. — Трябваше да пусна един негодник. Много гаден.

— О! — Тя се намръщи. — Защо… Така де, не можа ли просто…

— Исках да е просто, но не можах. — Вдигнах бирата към нея. — Политика. — И отпих.

Рита поклати глава.

— Все още не мога да свикна с мисълта, че… че… Така де, отстрани изглежда толкова ясно и обикновено. Намираш лошия, отстраняваш го. Но политика? Имам предвид… какво е направил?

— Помогнал е да убият няколко деца — отговорих.

— О! — ахна тя. — Боже мой, не можеш ли да направиш нещо?

Усмихнах й се. Дявол да го вземе, тя веднага беше видяла всичко. Каква мацка! Нали ви казах, че добре ги подбирам.

— Сложи пръст в раната — казах и хванах ръката й, за да погледна въпросния пръст. — Мога. При това много добре. — Погалих ръката й, като пролях съвсем малко бира. — Знаех, че ще разбереш.

Тя изглеждаше малко смутена.

— Но… Какво ще направиш?

Отпих. Защо да не й кажа? Видях, че вече е схванала идеята. Защо не? Отворих уста, но преди да прошепна и звук за Мрачния странник и безобидното си хоби, Коуди и Астор влетяха в стаята и заковаха на място, щом ме видяха. Гледаха ту майка си, ту мен.

— Здрасти, Декстър — каза Астор. И смушка брат си.

— Здрасти — каза тихо той. Не беше от приказливите. Всъщност никога не казваше почти нищо. Горкото дете. Оная работа с баща му го беше объркала.

— Пиян ли си? — попита той. За него това беше дълга реч.

— Коуди! — каза Рита. Аз я отстраних и храбро го погледнах в лицето.

— Пиян? — казах. — Аз?

Той кимна.

— Да.

— Категорично не — казах твърдо, като с най-голямо достойнство смръщих вежди. — Може би малко пийнал, но това е съвсем различно.

— О — каза той, а сестра му се намеси:

— Ще вечеряш ли с нас?

— О, не, ще си вървя — отговорих, но Рита сложи изненадващо твърда ръка на рамото ми.