Пепеляшките [bg]

— Добре — намеси се припряно Алекс. — Да видим какво ще ни кажат и други пътници от влака. — Изкашля се. — Между другото, медиите научиха ли вече? Все още нищо не съм чул и видял?

Въпросът всъщност беше насочен директно към Елен, прессекретаря на групата. Тя отговори:

— Новината се разпространи бързо по радиото, както пожелахме, и разбира се, в интернет. Телеграфната агенция също пусна съобщение преди повече от час. В новините на Националната телевизия и на Канал четири трябва да имат коментар. Може да очакваме и публикации във всички големи вестници утре сутрин. В съобщението, изпратено до медиите, бе изрично подчертано, че желаем възможно най-бърз контакт с всички, пътували във въпросния влак от Гьотеборг.

Алекс кимна, сравнително доволен. Никак не му беше чужда практиката да се обръща към медиите с молба за помощ. Същевременно знаеше, че поднасянето на фактите можеше да доведе и до катастрофа. Беше краят на юли, дъждовното лято преваляше, милиони шведи бяха в отпуск, в редакциите на вестниците вероятно бе настъпила пълна суша за новини. Не му се мислеше за утрешните заглавия, ако не откриеха момичето до вечерта. А също и за телефонните обаждания. Прекалено много хора си въобразяваха, че точно те притежават информацията, без която полицията няма да се справи.

— Ще изчакаме с пресконференцията — каза замислено Рехт. — Ще изчакаме и с публикуването на снимката. Както знаете, момиченцето е останало без възрастен придружител за много кратко време — продължи той този път към разследващите. — Стояло е без наблюдение по-малко от четири минути. Само минута след спирането на влака кондукторът се е върнал до мястото, но го е заварил празно.

Алекс се обърна към Педер:

— Какво е впечатлението ти от проведените разпити? Какви чувства породиха у теб хората, с които разговаря?

Педер въздъхна и заразгръща малкия си тефтер.

— Не разговарях, така да се каже, с някой заподозрян — отвърна той с провлачен глас. — Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул. Момичето просто е изчезнало. Единственият с по-странно поведение е може би началник-влакът Арвид Мелин, който дал знак за тръгване от Флемингсберг и пренебрегнал обажданията на колегата си за съдействие. Но, често казано… Не, не бих си и помислил, че Арвид М-някой си е замесен. Изглежда напълно отнесен, а това със сигурност е улеснило похитителя на Лилиан, едва ли обаче съзнателно е допринесъл за изчезването й. Не ми се вярва, наистина. Няма и съдебно минало.

— Добре — съгласи се Алекс.

Фредрика сбърчи чело.

— Не споделям мнението, че Арвид Мелин е странната птица в тази история. Може ли просто ей така да допуснем, че по чисто съвпадение Сара е изпуснала влака във Флемингсберг? Какво знаем за жената, която я е задържала?