Синът на феите [bg]

— Дойдох да посрещна човека, който ще води разследването — каза тя, като вдигна свещника с восъчни свещи в ръката си.

Лука пристъпи напред.

— Аз съм разследващият — каза той.

Тя се усмихна, отбелязвайки с един бърз поглед високия му ръст, привлекателната му външност и младостта му.

— Нека ви заведа да вечеряте, сигурно сте уморен. Сестра Ана ще се погрижи конете ви да бъдат прибрани в конюшнята, а хората ви — настанени удобно.

Той се поклони и тя тръгна пред него, оставяйки го да я последва през каменния сводест вход, по настлан с каменни плочи коридор, през който се влизаше в сводестата трапезария. В далечния край, близо до жаравата, затрупана за през нощта, бе приготвено място за един човек: в чашата имаше вино, в чинията — хляб, от двете страни на една купа — нож и лъжица. Лука въздъхна от удоволствие и седна на стола. Влезе прислужница с кана и леген, за да му полее да си измие ръцете, и хубава ленена кърпа, за да ги подсуши, а зад нея влезе кухненска прислужница с купа яхния от пиле и зеленчуци.

— Имате ли всичко, от което се нуждаете? — попита дамата.

— Благодаря ви — каза той неловко. Чувстваше се неудобно в нейно присъствие; не беше разговарял с друга жена освен майка си, откакто бе дал обет в манастира на единайсетгодишна възраст. — А вие сте…?

Тя му се усмихна и в сиянието на усмивката й той осъзна, че тя беше красива.

— Аз съм сестра Урсула, ковчежничката; отговарям за управлението на манастира. Радвам се, че дойдохте. Много се тревожа. Надявам се, че ще можете да ни кажете какво става и да ни спасите…

— Да ви спася?

— Това е стар и красив манастир — каза сестра Урсула настойчиво. — Постъпих в него, когато бях малко момиче. Служила съм на Бог и на сестрите си тук цял живот, тук съм от повече от двайсет години. Не мога да понеса мисълта, че в манастира е влязъл Сатаната.

Лука натопи хляба си в гъстия сос, и се съсредоточи върху храната, за да прикрие слисването си.

— Сатаната?

Тя се прекръсти — бърз, механичен жест на набожност.

— Има дни, когато си мисля, че наистина е толкова лошо, в други си мисля, че се плаша от сенки като глупаво момиче — тя му отправи свенлива, извинителна усмивка. — Вие ще можете да отсъдите. Вие ще откриете доколко всичко това е истина. Но ако не успеем да се отървем от слуховете, с нас ще бъде свършено: семействата няма да изпращат дъщерите си при нас, а фермерите и без това вече отказват да търгуват с нас. Мой дълг е да се погрижа манастирът сам да изкарва прехраната си, да продаваме нещата, които изработваме и земеделската си продукция, за да купуваме каквото ни е нужно. Не мога да правя това, ако съпругите на фермерите отказват да говорят с нас, когато изпращам моите сестри — мирянки със стоките ни на пазара. Не можем да търгуваме, ако хората не желаят нито да ни продават стоки, нито да купуват от нас — тя поклати глава. — Както и да е, ще ви оставя да се нахраните. Кухненската прислужница ще ви заведе до спалнята ви в къщата за гости, след като се нахраните. Бъдете благословен, братко.