Дадена дума [bg]

Не след дълго къщите останаха зад гърба ни и преминахме покрай водна кула, развъдник за риба и къмпинг. Двата джипа бяха единствените автомобили в огледалото.

— Не са много добри — отбеляза Али.

— Знам какво правя, повярвай ми. След малко асфалтът ще свърши и ще се отървем от тях.

— Откъде знаеш? — попита ме тя и преглътна последната хапка от бургера си.

— Виждаш ли онази планина пред нас? — посочих голямото скалисто плато в далечината. — Ходил съм там на излет няколко пъти.

Лицето й остана безизразно, но погледът й ми подсказа какви мисли се въртят в главата й. В какво ли се забърках?, чудеше се тя.

Каньонът се стесни още повече. От двете ни страни се издигаха отвесни скали, а на дъното му ромолеше рекичка. Прекосихме я няколко пъти сред облаци от водни пръски. Растителността по бреговете й бе рехава — слънчевата светлина, която достигаше дъното на каньона, бе прекалено оскъдна, — но малкото дървета и храсти, които растяха от двете страни на черния път, жулеха боята и от време на време закачаха страничните огледала на пикапа. Пропаднахме във всяка дупка и подскочихме на всяка бабуна.

От двете ни страни се извисяваха остри скали, а пред нас се издигаше величествена планина. Пътят стана толкова тесен, че в продължение на няколко секунди изглеждаше, че ще се заклещим.

— Бар, изгубихме ли се? — попита Али.

— Не. Погледни ей там. Сред онези дървета има просека, която изкачва хълма. Този път води натам.

Така беше наистина, но пътят правеше прекалено много остри завои. Хълмът бе с южно изложение, което означаваше, че пролетно време ще е кален, заледен и осеян със снежни преспи на по-дълбоките места.

Намалих, включих задвижването и на четирите колела, завих наляво и се насочих право напред. Когато навлязохме в калните коловози, колата поднесе и предните колела изхвърлиха фонтан от пръски, които покриха страничните прозорци.

— Още ли са зад нас? — попитах Али.

Стисках здраво волана с две ръце и не откъсвах поглед от пътя.

— Мисля, че да. Изкачват хълма… Не… вече не. Едната кола е препречила пътя… блокира го. Излязоха четирима мъже. Мисля, че са заседнали.

— Май ще си изцапат костюмите — отвърнах аз.

Следващите няколко завоя изискваха огромно усилие от страна на двигателя и моя милост. Пътят ни предложи последователно кал, лед и сняг, но в крайна сметка успяхме да изкачим хълма и да се озовем на малка поляна, заобиколена от високи борове. Тревата бе ниска, връхчетата й показваха едва-едва над дебелия килим от борови иглички. По-сенчестите места криеха снежни преспи, а земята под някои дървета бе покрита с дебела ледена кора.

Отбих встрани и слязох от колата. Взех бинокъла и отидох до билото. Федералните бяха вързали първия джип с въже и се опитваха да го върнат на пътя с помощта на втория. Добре дошли в планината, момчета. Върнах се при пикапа и се качих зад волана.

— Господи! — възкликна Али.

— Да.

Продължихме навътре в гората.