Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Криминальные детективы » Човек без куче [bg]
Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Човек без куче [bg]

Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:

Хокан Несер — един от „големите в скандинавското крими, носител на Европейската награда за криминална литература В малкото шведско градче Шумлинге Карл-Ерик и Розмари Хермансон очакват трите си деца и се подготвят да отпразнуват двоен юбилей: 65-годишнината на Карл-Ерик и 40-годишнината на дъщеря им Ева. Децата се прибират в бащиния дом, но всяко донася своите грижи и сякаш ги „мята“ върху плещите на чувствителната Розмари. Ева винаги се е държала дистанцирано към майка си, Роберт се е сдобил с ужасяващо за всеки родител прозвище, и то в национален ефир, а най-малката, Кристина, е непроницаема както винаги… Историята, започваща със семейно тържество, се превръща постепенно в семейна драма, а не след дълго и в злокобна мистерия — в два последователни дни от къщата в Шумлинге изчезват синът Роберт и внукът Хенрик. Инспектор Гунар Барбароти се заема с разследването на случая, ала при всеки разговор с роднините на двамата изчезнали се сблъсква с безпомощно вдигнати рамене. И той тръгва подир липсващите следи и по нелогичните пътища, за да стигне до ужасяващи истини…
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 156
Перейти на страницу:

— Защо не помолиш Ева? — отвърна му с въпрос Кристина.

— Полудяла ли си?

— За колко време?

— Докато си намеря квартира. Най-много няколко седмици.

— Нали знаеш, че съвсем скоро ще ставам майка?

— Да. Ако не е удобно, ще отседна другаде.

— Добре, идвай, нахалнико.

И така, Роберт остана в къщата на Кристина и Якоб (и на Келвин, който се роди през първата седмица на май) до средата на юни. После се премести в семпло двустайно жилище на остров Кунгсхолмен[5], където живееше и до ден-днешен. По същото време започна работа като барман в кръчма и започна да се замисля, че животът го подмята както вятър — сламка. Роберт напомняше насекомо пред електрическа крушка — ту се приближава, ту се отдръпва и така до безкрай.

Дали ще се приближи и ще изгори? До кое да се приближи?

Намираше се горе-долу в същото положение — само дето смени кръчмата и започна почасова работа в безплатния вестник „Метро“, — когато през май 2005 прочете обява в „Афтенпостен“, че набират кандидати за риалити предаването „Пленниците на Ко Фук“, и реши да се яви на кастинг: най-пагубното решение през целия му живот.

„Е, поне имам машина за еспресо — утеши се наум той и сипа кафе за втора чаша. — За повечето хора по света това е лукс.“

Не успя да се впусне в нова равносметка за водовъртежа от травмиращи събития от ноември и декември, защото телефонът звънна.

— Как се чувстваш? — попита Кристина.

Същия въпрос му бе задала и майка му. Повтори отговора:

— Ами как? Все така.

— Искаш ли да пътуваш с нас? Имаме място.

— Не, благодаря. Ще тръгна с моята кола. Утре имам да свърша малко работа.

— Представям си.

Какво намекваше? Нима той наистина трябва да изпълни някакви свои задължения? Задължения, които всички останали смятаха за негови естествени грижи, но не и той?

— Е, добре тогава — приключи разговора той. — До утре вечер.

— Роберт?

— Да?

— Нищо, нищо. Ще поговорим, като се видим.

— Добре, чао.

— Чао.

Затваряйки, се сети какво очакват от него: да се самоубие. Всички го очакваха: Макс от вестника, психотерапевтът му… Точно затова държеше да му плаща след всеки сеанс. Дори сестра му.

4

Якоб Вилниус отвори барчето и извади бутилка „Лафройг“.

— Искаш ли?

— Келвин заспа ли?

— Като къпан.

— Добре, налей ми един сантиметър. Какво казваше за Джеферсън?

Кристина се облегна в големия диван с форма на банан и се опита да прецени дали е ядосана, или просто изморена.

Или очаква прилив на раздразнение и се чувства психически напрегната заради мълчаливия конфликт, който неизменно щеше да отрови следващите й дни. „Трябва да се отърся от тези нелепи и недостойни усещания — помисли си тя. — Ще оставя тук душата си и ще се включа в театъра. Голям човек съм. Освен това ще мине бързо.“

Якоб постави две чаши върху масата и седна до нея.

— Обади се от Осло.

— Джеферсън ли?

— Да. Ще успее да се отбие в Стокхолм. Много важно е да се срещна с него няколко часа преди Коледа.

Раздразнението я връхлетя за секунда.

— Какво се опитваш да кажеш?

Якоб прикова изпитателен поглед в нея, докато въртеше чашата в ръката си. „Непроницаем като котка, вторачена в телетекст“, помисли си Кристина. Нищо ново. По устните му — извити като контурите на дивана — не се долавяше ирония, а бледозелените му очи не издаваха никакви намерения. Някога тя копнееше да се потопи в тези очи. Именно това само привидно отсъствие на съпротива го превръщаше в непобедим противник и създаваше впечатлението, че… — Кристина отмести поглед от него и се замисли —… че всеки назряващ конфликт съществува само в нея. Струваше й се ужасно несправедливо; преди четири години я бе омаяла именно тази негова примитивна гъвкавост. Така ли да я нарече? През ума й светкавично — и не за пръв път — прелетя мисълта, че вероятно точно това качество ще се превърне в причина да го зареже. „Повече би ти отивало да участваш във филм, Якоб Вилниус. Много повече.“

— Наздраве, Кристина. Опитвам се да кажа, че ако американците имат желание да инвестират десет милиона в проекта „Самсон“, ще бъде глупаво да пропилеем този шанс заради някаква противна семейна вечеря. „Противна“ е определение от устата на посветен в тази традиция и уравновесен наблюдател, какъвто аз не…

— Разбрах те. И кога по-точно пристига този Джеферсън?

вернуться

5

Стокхолм е разположен на архипелаг от около 30 000 острова. — Бел. прев.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)