Одисея в космоса 2061

— Измисляш си!

— Разбира се. Но предай поздравите ми на стария негодник и го попитай дали си спомня нощта, която прекарахме във Виена. Кой още ще бъде на кораба?

— Чух ужасяващи слухове за тълпи от журналисти — каза замислено Джери.

— Уверявам ви, до голяма степен са преувеличени. Всички сме подбрани лично от сър Лорънс заради нашата интелигентност, остроумие, красота, чар или други подобни добродетели.

— А не поради това, че сте излишни?

— Сега, като го казваш, си спомних, че всички трябваше да подпишем един доста потискащ правен документ, освобождаващ Космически линии Цанг от всякаква възможна отговорност. Между другото, моят екземпляр е в документите ми.

— Можем ли да припечелим нещо от него? — запита Джордж с надежда.

— Не — адвокатите ми казват, че той е с железни правила. Компанията Цанг ще ме заведе до Ха-леевата комета и обратно, ще ми осигури храна, вода, въздух и стая с изглед.

— А в замяна?

— Когато се върна, ще направя всичко възможно за реклама на бъдещите полети, ще се появя по телевизията, ще напиша няколко статии — всичко това е напълно приемливо, в замяна на такъв шанс. 0, да — освен това ще забавлявам спътниците си — и обратното.

— Как? Ще танцуваш и ще пееш?

— Ами, смятам да пленя слушателите си с подбрани откъси от моите мемоари. Но не мисля, че ще мога да се меря с професионалистите. Знаете ли, че Ива Мерлин ще бъде на борда?

— Какво! Как са успели да я измъкнат от уединението й на Парк Авеню?

— Сега би трябвало да е на сто и… о, извинявай, Хей.

— Тя е седемдесетгодишна, плюс или минус пет години.

— Остави минуса. Бях още хлапе, когато се появи „Наполеон“.

Настъпи дълга пауза, през която и тримата се върнаха към спомените си за този прочут филм. Въпреки че някои критици смятаха за най-добрата й роля Скарлет О’Хара, широката публика все още идентифицираше Ива Мерлин (или Евелин Майлс, с това име бе родена в Кардиф, Южен Уелс) с образа на Жозефина. Преди почти половин век оспорваният епос на Дейвид Грифин беше възхитил французите и вбесил англичаните — макар че сега и двете страни бяха съгласни, че понякога той е позволявал на артистичните си импулси да надделеят над историческите факти, особено в зрелищ-ните финални сцени на коронацията на императора в Уестминстър-ското абатство.

— Тя ще бъде доста добра реклама за сър Лорънс — каза замислено Джордж.

— Мисля, че донякъде заслугата за нейното присъствие е моя. Баща й беше астроном — известно време работеше при мен, — а тя винаги се е интересувала много от науката. Така че й се обадих по видеофона.

Хейуд Флойд не сметна за нужно да добави, че както една голяма част от човечеството, и той се бе влюбил в Ива след излизането на екран на „Марк II“ на компанията Г.У.Т.У.

— Разбира се — продължи той, — сър Лорънс беше очарован от идеята, но трябваше да го убедя, че интересът й към астрономията не е повърхностен. Иначе пътешествието щеше да се превърне в социално бедствие.

— Това ми напомня — каза Джордж, изваждайки един малък пакет, който досега беше крил не съвсем успешно зад гърба си, — че имаме малък подарък за теб.