Играта

И последните остатъци от самообладанието и се изпариха. Тя се втурна към вратата, но когато се опита да изтича покрай него, той без усилие я улови и миг по-късно Катрин беше притисната към същата тази врата, през която искаше да избяга. Силните му ръце държаха раменете й здраво, приковавайки я към дървото и внезапно едното му бедро най-безцеремонно и интимно се озова между краката й. Тя не можеше да помръдне.

— Колко си глупава, скъпа. Няма да те нараня. Не бих наранил цвете като теб. Да го откъсна — да. Но не и да го нараня.

Катрин се опита да се успокои от неговия нежен, прелъстителен глас — нелека задача, когато беше притисната към силното му тяло.

— Аз наистина съм дъщерята на граф Дезмънд — каза тя отчаяно. — Той ще ви убие заради това, че сте ми посегнал.

— Дезмънд едва ли би могъл да ме убие — отвърна пиратът спокойно. Не изглеждаше никак развълнуван от потеклото й.

— Значи просто не го познавате — настоя Катрин.

— Познавам го — каза той, после вдигна ръка към лицето й. Дланта му погали бузата и брадичката й. Катрин се вцепени и отчаяно се замоли това кадифено нежно докосване да престане.

— А скоро ще опозная и теб — прошепна пиратът и устните му се приближиха към нейните. — Скоро трябва да те опозная.

Катрин потръпна, защото огромният му фалос докосна мястото, където се срещаха бедрата й. Той промърмори:

— Ти си голяма красавица, госпожице — от онези жени, които обсебват мъжките сънища.

Катрин се взря в него. Тялото му продължаваше да се притиска о нейното и тя усещаше с цялото си същество неговата мъжественост и знаеше какво ще се случи скоро, ако не намери някакъв начин да се защита. Но не помръдна, не можеше да помръдне, беше като замаяна.

Внезапно се съвзе й яростно се хвърли срещу него, но пиратът само стегна хватката си.

— Едва ли си ме сънувал, пирате. Нали току-що се запознахме!

Той се ухили.

— Прекалено съм припрян. Намеренията ми не са такива. — Но не се отмести от нея. — Отпусни се, скъпа, отпусни се. Няма как да победиш в любовната игра помежду ни. Аз съм далеч по-обигран от теб. Няма да те нараня. Ще ти доставя удоволствие.

Катрин изтръпна, но не се предаде.

— Мислиш да откраднеш честта ми без да ме нараниш? Това е невъзможно. А и мъж като теб никога не може да ми достави удоволствие, по никакъв начин.

Той се засмя. И докато се смееше, плъзна ръка по гърба й и я придърпа още по-плътно в обятията си. Връхчетата на пръстите му отново докоснаха лицето й, погалиха кожата й.

— Глупава… чиста… неопитна…

Катрин потрепери. Тонът му бе прекалено нежен.

— Пусни ме — прошепна тя.

— Аз мога и ще ти доставя удоволствие, скъпа, по всякакъв възможен начин. — Погледът му я прониза.

Катрин не можеше да знае какво означава това, но се изчерви. През ума й запрепускаха луди, разбъркани видения на сплетените тела на мъж и жена. Мъжът беше висок, безочлив и златокос.

— Само за момент ще изпиташ болка — промърмори той. — А после ще има толкова много наслада, че ще забравиш всичко друго, освен страстното си желание.