Играта

Отстрани до леглото пък стоеше голям, красиво издялан сандък. Катрин веднага разпозна келтските знаци върху заключения с катинар капак — този сандък бе дошъл от родината й. Върху стените на каютата имаше и множество картини.

Тя се обърна с лице към Джулиет, която стоеше до вратата.

— Какво е това място?

— Струва ми се, че цялата стая е свидетелство за всички кораби, които пиратът е плячкосал.

Катрин разбра, че Джулиет е права. Тази стая бе доказателство за десетки варварски нападения и кървави обири, извършвани в открито море в продължение на години. Тази стая бе недвусмислено потвърждение на неговата жестокост и безсърдечие.

Тогава Катрин видя леглото.

Естествено, беше го забелязала и преди, но само мимоходом. Сега погледът й се прикова в него. Като хипнотизиран. Представи себе си, захвърлена върху мекия дюшек, а върху нея — пиратът, който я обладава и се смее. От гърдите й се изтръгна вик. Тя се втурна покрай Джулиет към вратата и яростно задърпа бравата. Но вратата беше залостена отвън.

Джулиет отиде до нея и я прегърна.

— Катрин, какво ще правим?

— Не знам. Толкова ме е страх. — Катрин се огледа наоколо и накрая реши да седне на един от тежките испански столове. Но когато понечи да го дръпне, той не помръдна — беше закован за пода. Тя си даде сметка, че най-вероятно всичко в каютата е закрепено по същия начин. Сетне се отпусна се на стола и затвори очи.

Беше дяволски изморена, но сърцето й блъскаше тежко в гърдите в предчувствие на ужаса, който я очакваше. Катрин знаеше, че трябва да продължи да се брани. Не вярваше на изявлението на пирата, че няма да я нарани; подобно твърдение, изречено от такъв човек, беше нелепо. Трябваше незабавно да му каже, че е дъщеря на графа на Дезмънд, реши тя. Сигурно щом веднъж разбере коя е, той щеше да остави целомъдрието й непокътнато и да я върне на баща й срещу солиден откуп.

Припомни си смущаващите сиви очи на пирата. Никога досега не бе срещала мъж, който да я гледа по този начин.

През тялото й премина тръпка. Инстинктът й подсказваше, че той ще си поиграе с нея като котка с мишка, а после ще я обладае независимо от това, че можеше да я размени срещу откуп. Тя се прекръсти, молейки се интуицията й да греши.

След миг пиратският главатар влезе в каютата и затвори тежката врата зад себе си. Катрин рязко се изправи. Джулиет се втурна към приятелката си и застана до нея, но той дори не я погледна. Очите му обходиха Катрин от глава до пети, сякаш я разсъбличаха. Тя задиша тежко, сърцето й заби така, като че ли щеше да изскочи от гърдите. Безочливостта на пирата я накара да се изчерви.

Накрая той извърна очи към Джулиет и я повика с пръст.

— Вие, милейди, елате.

Джулиет се вцепени.

Ужас обзе Катрин. Какви бяха намеренията му спрямо приятелката й? Нима ще ги изнасили и двете? Тя се изправи пред Джулиет.

— Т-тя ще остане с мен.

Пиратът повдигна вежди и се засмя.

— Колко си смела, госпожице. Но ти не можеш да заповядваш на моя кораб. Елате, милейди.