Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Мис Де Лейси, няма ли да ме чуете най-сетне? — Пронизителният глас на лейди Табард върна Мадлин в настоящето.
— Милейди?
— Придружете багажа ни до покоите и се погрижете да разопаковате всичко.
— Да, милейди. — Мадлин се сети да направи реверанс, чудейки се защо камериерката на госпожата не може да се оправи сама с тази задача.
— Но моля ви, лейди Табард! — намеси се мистър Ръмбилоу. — Хората ми ще пренесат багажа ви. Мис Де Лейси трябва да се освежи след изморителното пътуване.
Този развой изобщо не се хареса на лейди Табард, но тогава Тамзин улови ръката на Мадлин в първия приятелски жест от началото на запознанството им, само дето Мадлин беше сигурна, че това не е толкова приятелство, колкото предизвикателство, насочено към мащехата на момичето.
— Много мило от ваша страна, мистър Ръмбилоу — възкликна Тамзин. — Колко благородно, да се сетите за нуждите на компаньонката ми.
— Много мило. — Лейди Табард не обичаше да й противоречат. — Естествено, че може да останете, мис Де Лейси.
Докато вървяха през голямото преддверие, чиито стени бяха украсени с ризници и всякакви бойни снаряжения, лейди Табард попита:
— Предполагам, че сме първите ви гости?
— Не. — Мистър Ръмбилоу изглеждаше леко изненадан. — Не, всъщност три семейства вече са тук. Лорд и лейди Ачард пристигнаха в десет сутринта с двете си прелестни дъщери.
— Нима? Толкова рано? — Лейди Табард не скри недоволството си.
Тамзин се поусмихна и заби поглед в краката си.
— Мистър и мисис Грийн пристигнаха тъкмо за обяд заедно с трите си възхитителни дъщери.
— Боже мили! — възкликна лейди Табард. — Виж ти, колко много млади дами.
— О, да, аз съм истински щастливец, защото мосю и мадам Вавасьор с четирите си дъщери ви изпревариха с половин час.
Последното име привлече вниманието на Мадлин. Преди две години във Виена се бе запознала с бившия френски посланик. Той бе дребен, мустакат, елегантен мъж с проницателен поглед и — както подобава на един опитен дипломат — безупречна памет. Трябваше да го отбягва.
— Ще се освежат ли с нас?
Лейди Табард рязко извърна глава и я изгледа яростно.
— Те са на горния етаж и си почиват от уморителното пътуване. Имали са доста неприятности с армията на Наполеон.
— Мога да си представя.
Мадлин се учуди на силата на натрапчивия хазартен импулс, който беше довел мосю Вавасьор тук, защото той беше човек на Наполеон и ако правителството разбереше, че е на английска почва, французинът и семейството му щяха да бъдат задържани под стража.
Мистър Ръмбилоу говореше през рамо — на нея, както личеше по всичко.
— За мое най-голямо удоволствие поканата ми за игра на карти в дружески кръг доведе гост, за когото не съм и дръзнал да мечтая.
Херцог Магнус? Да не би Ръмбилоу да се хвалеше, че е осигурил присъствието на баща й, който никога не е устоявал на изкушението?
Домакинът продължи:
— Въпреки че напоследък води доста отшелническо съществуване, не се съмнявам, че го познавате, в игралните салони му се носи славата на най-хладнокръвния човек, който някога е печелил състояние.
Мадлин затаи дъх. Не ставаше дума за баща й, а за някой друг комарджия, прочут с късмета си. Със сигурност мистър Ръмбилоу нямаше предвид… не, съдбата не можеше да е толкова жестока.
Когато влязоха в дневната, един висок и навъсен джентълмен остави чашката и чинийката си на масата и се надигна от стола.
Ръмбилоу триумфираше:
— Мога ли да представя на вашето внимание Гейбриъл Ансел, граф Кемпиън?
5
Погледът на Гейбриъл се плъзна по лейди Табард, по Тамзин, по Мадлин…
Задъхана и ужасена, Мадлин очакваше той всеки момент да я заговори по име. Обясненията щяха да са невъзможни и през цялото време Гейбриъл щеше да я гледа и да се усмихва, дебнейки шанс да я сграбчи в ноктите си.
Вместо това той съвсем спокойно се обърна към гостите и се поклони внезапно, рязко.
— Ръмбилоу, представи ме.
Не я беше познал. Не я беше познал. Мъжът, който населяваше сънищата й, който беше накарал Англия да й се стори тясна, който беше отнел гордостта и девствеността й… не я помнеше.
Мадлин не знаеше дали да чувства облекчение или обида.
— С удоволствие. Кемпиън, това са лейди Табард, дъщеря й Тамзин… и компаньонката й, мис Де Лейси.
Това привлече вниманието на Гейбриъл. Той отиде при Мадлин и я погледна отвисоко.
— Мис Де Лейси, доколкото си спомням някога бях сгоден за братовчедка ви.
Лейди Табард шумно си пое въздух.
— Споменът не ви е подвел — отговори Мадлин, доволна от невъзмутимостта си.