Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Майчицата на Тамзин е отчаяна и всъщност това е истинската причина да са тук на играта. Води я голяма надежда за най-голямата награда: ръката на мистър Ръмбилоу.
— Вече ще намразя това име.
— Обясних всичко на Дики Дрискол.
— И не го одобряваш? — апелът на Елинор беше насочен към Дики.
— Ми как да го удобрявъм, мис, ма гусподарката кат са е запънала кат дърта магарица?
— Точно така. — Мадлин реши да ги вразуми и двамата. — Дики знае, че ако възникне някакъв проблем с мистър Найт, веднага трябва да те прибере. — Мадлин избута Елинор в каретата. — Отивам на играта като компаньонка на лейди Тамзин. Ти отиваш в Лондон при мистър Найт. Не се безпокой, скъпа. Ще преживееш невероятно приключение. Нищо не може да се обърка!
4
— Мис Де Лейси!
Мадлин осъзна, че укоризненото обръщение е насочено към нея.
Лейди Табард се пулеше срещу пътническата карета, а дребният й нос потръпваше от възмущение.
— Мис Де Лейси, не зная как сте си разигравали коня пред херцогинята благодарение на роднинската ви връзка, но ей сега ще разберете, че хич не съм лековерна като нея. Аз и Тамзин ще се возим отпред.
Мадлин огледа луксозната карета с кадифени завеси и кожени седалки.
— О!
Разбира се. За пръв път в живота си херцогиня Магнус щеше да заеме задната седалка.
— Приемете извиненията ми, лейди Табард. — Мадлин бързо се дръпна и подви крака, докато гневната матрона се наместваше.
Тамзин също се качи, вратата беше затворена и Мадлин полетя напред, когато кочияшът подкара конете. Лейди Табард изгледа злобно новата компаньонка.
— За в бъдеще ви моля да запомните, че аз първа влизам в каретата.
— Но разбира се. — Мадлин се чувстваше глупаво — доста ново усещане за нея.
— А роклята ви…
Мадлин погледна небесносиния муселин. Полата на Елинор беше в семплия, скромен стил, предпочитан от братовчедка й. Мадлин не можеше да си представи що за възражения има сега лейди Табард.
— Да?
— С нея очите ви изглеждат толкова вулгарно сини. Когато придружавате лейди Тамзин, ще носите нещо друго.
— Когато съм с лейди Тамзин, никой няма дори да ме забележи. Дъщеря ви е много хубава. — Мадлин се усмихна без капка престореност. Във воднистата светлина на утрото лицето на Тамзин, обрамчено от просто сламено боне, беше още по-миловидно. Ала момичето не отвърна на усмивката, а извърна глава и се загледа през прозореца в движещия се горски пейзаж.
Значи Тамзин не беше суетна. Но очевидно беше нещастна и недружелюбна.
— Въпреки това, мис Де Лейси, ще изпълнявате нарежданията ми.
Мадлин отново насочи вниманието си към лейди Табард и се зачуди дали въпросната матрона беше източник на цялото нещастие на Тамзин, или нещо друго тежеше на момичето.
— Ще опитам, милейди, но гардеробът ми не е разнообразен. — Повечето дрехи на Елинор си бяха заминали с Елинор. — От време на време ще трябва да прибягвам и до тази рокля.
— Щом се завърнем в Лондон, ще я заменя с нещо, подобаващо на една компаньонка. — Лейди Табард изучи критично Мадлин. — Нещо в кафяво, струва ми се, или в ръжда.
И двата цвята гарантирано щяха да придадат на Мадлин жълтеникав, нездрав вид.
— Вижте! — посочи лейди Табард. — Езерото! Наближаваме Шалис Хол.
Обширният парк не беше поддържан добре, но подобно нещо можеше да се очаква от имение, толкова близо до Ламанша, изложено на ветровете и бурите, които опустошаваха крайбрежието. Наемът на подобно място наистина струваше цяло състояние и това наведе Мадлин на въпроса й:
— Кой е мистър Ръмбилоу?
По неодобрителния поглед, фиксиран в нея, Мадлин разбра, че лейди Табард я смята за нахалница и побърза да се оправдае.
— Нейна светлост не беше чувала името му.
Очевидно незнанието на херцогиня направи питането й допустимо.
— Мистър Ръмбилоу… — лейди Табард притисна ръце към гърдите си и се усмихна широко. — Богаташ с обикновено родословие.
— Нима? И какво е това родословие?
— Той идва от Езерната област, където семейството му е живяло години наред. Потеклото му е добро, защото води началото си от рицар на краля. — Лейди Табард смушка Тамзин. — Кой крал?
— Хенри Седми — безизразно отговори Тамзин.
Мадлин не беше убедена. Езерната област винаги е била дива планинска местност, насечена от реки, и семействата, живеещи там, бяха разделени от естествени бариери, които значително затрудняваха придвижването. Беше лесно който и да е да каже, че произхожда оттам — ако съответният човек притежаваше богатство, или поне лустро на богатство — никой никога нямаше да провери твърдението му.