Фондацията

— Вътре ще намерите няколко микрофилма — каза Селдън. — Вземете този, на който е написана буквата Т.

Гаал донесе микрофилма и изчака, докато Селдън го сложи в проектора и протегна на младежа обективите. Гаал ги приспособи и мълчаливо загледа въртящата се лента.

— Но тогава… — каза той.

— Какво ви учудва? — попита Селдън.

— Значи вие се готвите за отлитането вече две години?

— Две и половина. Разбира се, не можехме да бъдем напълно уверени, че той ще избере именно Терминус, но се надявахме на това и действувахме, изхождайки именно от това.

— Но защо, доктор Селдън? Ако сам сте си подготвили изгнанието, защо? Нима контролът на събитията от Трантор не е много подобър и по-пълен?

— Причините са няколко. Работейки на Терминус, ние ще имаме поддръжката на Империята, без да предизвикваме страх от това, че можем да заплашим сигурността на Империята.

— Но вие предизвикахте тези страхове само за да ви заточат на Терминус — каза Гаал. — Все пак не ви разбирам.

— Може би защото двадесет хиляди семейства никога не биха се отправили на самия край на света по своя воля.

— Но защо въобще трябва да бъдат заставени да го направят?

Гаал се замисли за секунда.

— Или може би не бива да зная това?

— Все още не бива. Засега ви е напълно достатъчно да знаете, че научното убежище ще бъде основано на Терминус. Ще бъде основано съответно и друго такова убежище, да кажем — тук той се усмихна — там където свършват звездите. Що се касае до всичко останало, то аз скоро ще умра, и вие ще ме видите вече… Няма нужда да ми изразявата нито съболезнования, нито безполезни утешения. Лекарите казват, че ще изкарам не повече от година-две. Какво пък, делото на живота ми е завършено, а за смъртта няма по-добри обстоятелства.