Наричаха го Гаал Дорник и той беше всичко на всичко обикновен провинциален хлапак, който досега нито веднъж не бе идвал на Трантор. Разбира се, той много пъти бе виждал планетата по хипервизията и понякога в колосалните тримерни вестникарски репортажи за коронацията на императора или за откриването на Галактическия Съвет. И макар че целия си живот той беше провел на планетата Синакс, въртяща се около звезда в струпването на Синята Мъглявина, той не беше откъснат от цивилизацията, пък и тогава това беше невъзможно никъде в Галактиката.
По това време Галактиката наброяваше около двадесет и пет милиона населени планети и всички те представляваха една империя с център на Трантор. За последния половин век мощността на Империята значително бе нараснала.
За Гаал без всякакво съмнение това пътешествие беше блестящ венец на неговата научна кариера. Той не за пръв път беше в космоса и полетът сам по себе си не означаваше за него кой знае какво. Наистина, преди пътешествията му не стигаха по-далеч от спътника на Синакс, където той получаваше необходимите му данни по механика на метеоритното плъзгане, но за космическо пътешествие нямаше голямо значение дали е половин милион мили или половин милион светлинни години.
Той се вълнуваше малко само преди скока през хиперкосмоса — това усещане беше невъзможно да се изпита при междупланетни полети. Хипер-скокът беше и по всичко излежда че завинаги ще си останеединственият практически начин за полет към звездите. В обикновеното пространство скоростта на звездолета не превишава скоростта на светлината(само тази част от отдавна вече забравени данни се е запазила от времето на забравеното начало на човешката история), а това значеше, че даже от една населена звездна система до най-близката й съседка се налага да се пътува дълги години. През нула-пространството, тази неизобразима област, която не представлява нито пространство, нито време, нито енергия, нещо, а може би и нищо, можеше да се прелети Галактиката от край до край за време, равняващо се на части от секундата.
Гаал очакваше първия скок, усещайки надигащо се гадене, но не стана нищо, освен едва уловимо колебание на въздуха, някакво смътно усещане и вътрешен тласък, който свърши, преди той да успее да го почувствува. Това беше всичко.
А след тово остана само звездолетът, голям и блестящ, найсъвършена продукция на дванадесетхилядигодишния прогрес на империята, и самият той, новоизпеченият доктор на математическите науки, получил покана на Трантор от самия велик Хари Селдън, за да вземе участие в някакъв загадъчен селдънски проект.
След разочарованието, получено при скока през хиперкосмоса, Гаал с нетърпение очакваше кога ще се появи Трантор. Той не напускаше стаята за общ обзор. Стоманените капаци на илюминаторите се плъзваха назад в зададеното време, и той веднага се хвърляше напред, вглеждайки се в ослепяващата твърдост на звездите, наслаждавайки се на разсипите им, подобни на бързащи към светлината мушички, неочаквано застинали на място. Когато капаците се отвориха за пореден път, той видя газово струпване на около пет светлинни години от звездолета: то се плъзна покрай илюминатора като плиснато мляко, изпълвайки стаята с леден звън, и изчезна от погледа след два часа, след поредния скок.
Отначало слънцето на Трантор се показа като мака твърда чертичка, изгубена сред мириадите други и отличаваща се от тях само благодарение на направлението на звездолета. В Галактическия Център струпванията на звезди бяха гъсти. Но с всеки скок една звездичка сияеше все по-ярко и по-ярко, заслонявайки останалите.
вернуться
1
Всички цитати от Галактическата енциклопедия, приведени в тази книга, са взети от 116 издание, публикувано в 1020 г. от б.е. Галактическа корпорация, Терминус.
