Търсачи на светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Търсачи на светове». Краткое содержание книги:
— Използвате роботите — каза Юргенс.
— Ние не ги наричаме роботи.
— Може би не. Казвате им механизми. Механизми с личностна идентификация и способност да мислят.
— Точно така. Добре конструирани, великолепно тренирани. Те ни помагат и да планираме операциите, и да се бием. Моята работа е плътно наситена с машини. В много отношения тяхното схващане за военното положение превъзхожда моето.
— И бойното поле е наситено с машини?
— Да, разбира се. Спасяваме това, което можем.
— После ги разполагате и ги изпращате на бой?
— Естествено — каза Бригадния генерал. — В една война човек пази ресурсите си много ревниво.
— Генерале — каза роботът, — не искам да живея в свят като вашия.
— А вашият свят какъв е? Ако не искаш да живееш в свят като моя, опиши ми какво представлява твоя свят, в който живееш?
— Той е мирен свят. Добър свят. Ние изпитваме състрадание към нашите хора.
— Изглежда отвратително — каза Бригадния генерал. — Вие изпитвате състрадание към вашите хора. Към вашите хора?
— В нашия свят са останали само няколко човешки същества. Ние се грижим за тях.
— Колкото по-нататък, толкова повече отиваме срещу моята теза — рече Енорийския свещеник. — Стигам до заключението, че Едуард Дансинг може да е прав. Като ви слушам, става ми ясно, че идваме от различни светове. Един циничен свят, който разглежда войната като обикновена игра…
— Това не е обикновена игра — каза Бригадния генерал. — Понякога тя става много сложна.
— Един циничен свят — започна Енорийския свещеник, — който разглежда войната като сложна игра. Свят на поетеси и поети, на музика и академии. Свят, в който роботите много мило се грижат за хората. А във вашия свят, госпожо, една жена може да стане инженер.
— Какво лошо има в това? — попита Мери.
— Грешката е в това, че жените не могат да бъдат инженери. Те трябва да са предани съпруги, верни пазители на дома, добри възпитателки на децата. Тази дейност е естествената среда на жената.
— В моя свят жените не са само инженери — каза Мери. — Те са физици, лекари, химици, философи, палеонтолози, геолози, членове в управата на големи компании, адвокати и законодатели, директори на изпълнителни агенции. Списъкът може да се разшири многократно.
Моя домакин се приближи с патешката си походка до масата.
— Сторете място — рече той. — Сторете място за вечерята. Надявам се да ви е по вкуса.
ГЛАВА СЕДМА
Вечерята с най-вкусната храна свърши. Сега всички дръпнаха масата и седнаха пред горящия огън. Встрани от тях, в далечния ъгъл на стаята, картоиграчите се бяха надвесили над своята маса.
С пръст над рамото си Лансинг посочи към тях.
— А какво ще ядат тези хора? Те не вечеряха с нас.
Моя домакин направи презрителен жест.
— Те няма да си зарежат играта. Носим им сандвичи и те продължават да играят. Ще свършат рано сутринта и след кратък сън пак ще станат на крака. Ще закусят с молитва и пак ще се заловят за картите.
— На кого се молят? — попита Мери. — Може би на боговете на късмета?
Моя домакин поклати глава.
— Не зная. Никога не съм ставал призори.
— Струва ми се, че вие сте един от най-малко любопитните хора — каза Енорийския свещеник. — Знаете за обикновените неща много по-малко от всеки човек, когото съм срещнал през живота си. Не знаете от коя страна идваме. Не знаете защо сме тук и какво предполагаме да правим.
— Казвам ви истината — рече Моя домакин. — Не зная такива неща и никога не питам.
— Може ли да е истина това, че тук няма човек, когото да попиташ? Човек, когото ние да попитаме?
— Мисля, че това е правилно заключение — отвърна Моя домакин.
— И ние сме захвърлени тук — каза Мери, — без да знаем нищо и без някакви разяснения. Някой или някоя агенция ни е пратила на боклука по някаква причина. Имате ли поне далечна представа за…
— Нямам каквото й да било, скъпа госпожо. Мога да ви кажа само това: другите групи, които са идвали тук, напускат това място и тръгват по стария път да видят какво има отвъд.
— Значи е имало и други групи?
— О, да, твърде много. Но на големи интервали.
— И връщат ли се?
— Рядко. Стават бойци тук и там.
— Какво става, когато бойците се завръщат?
— Не зная. През зимата затварям.
— Интересува ме стария път, който споменахте — намеси се Бригадния генерал. — Можете ли да ни кажете нещо повече за него? Къде отива или какво може да се срещне в тая посока?
— Носят се само слухове. Има слухове за град и слухове за някакъв куб.
— Само слухове?
— Това е всичко.
— Какъв куб? — попита Лансинг.