Падането на Хиперион

Седях на табуретката си, гледах Гладстоун и от време на време нахвърлях скици.

Когато се събудих тази сутрин в стаята за гости на Правителствения дом, ярката слънчева светлина на Тау Сети Сентър струеше през прасковените завеси, отворили се автоматично в обичайния ми час за събуждане 0630. За миг се обърках, загубил ориентация, все още преследвайки Ленар Хойт и страхувайки се от Шрайка и Хет Мастийн. После, сякаш някаква сила беше удовлетворила желанието ми да ме остави да сънувам свои собствени сънища, последва миг на смесване на объркването и аз седнах задъхан в леглото, като се оглеждах тревожно и очаквах лимоненожълтият килим и прасковената светлина да изчезнат като трескав сън, и да оставят единствено болката, храчките, ужасните кръвоизливи и кръвта по чаршафите, очаквах сгряната от слънцето стая да потъне в сенките на мрачния апартамент на Piazza di Spagna и да видя надвесеното над мен, чувствително лице на Джоузеф Севърн все повече да се навежда напред, да ме наблюдава и да ме чака да умра.

Изкъпах се два пъти — първо с вода, а след това и със звук, облякох се в нов сив костюм, приготвен за мен върху току-що оправеното легло, когато се върнах от банята и тръгнах да намеря източния двор, където — както ми бе съобщил един любезен сигнал, оставен вляво от новите ми дрехи — беше сервирана закуската за гостите на Правителствения дом.

Портокаловият сок беше прясно изстискай. Беконът бе крехък и истински. Във вестника пишеше, че президент Гладстоун ще се обърне към Мрежата по Всеобема и медиите в 1030 ч. стандартно време. Страниците бяха препълнени с военни новини. Плоскостни фотоси на армадата грееха в истински цветове. От трета страница мрачно гледаше генерал Морпурго — вестникът го наричаше „героят от Втория бунт на Хайт“. Даяна Филомел хвърли поглед към мен от съседната маса, където закусваше заедно с неандерталския си съпруг. Тази сутрин роклята й беше по-официална — тъмносиня и не така отворена, — но една странична цепка загатваше за снощната гледка. Тя задържа очите си върху мен, докато вдигаше парче бекон с лакираните си нокти и внимателно отхапваше от него. Хърмънд Филомел сумтеше и четеше нещо явно приятно на финансовите страници.