Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— За мене няма никаква разлика — изрази откровено мнението си Барак.
— Името прави човека съвсем различен и целият свят признава това. Сигурно разбирате, че Амбар е скитник, който не дава пет пари за етичната страна на нещата, докато Радек е влиятелна личност и думата му има тежест във всички търговски центрове на Западните кралства. Освен това Радек винаги разполага със слуги, които го придружават по време на пътуванията му.
— Слуги ли? — Веждата на леля Поул леко подскочи.
— Просто за да бъде по-убедителна маскировката — побърза да я увери Силк. — Естествено вас, лейди Поулгара, никой не би взел за прислужница.
— Благодаря ти.
— Никой не би повярвал на подобно нещо. Вместо това вие ще бъдете моя сестра, която пътува с мен, за да се наслади на великолепието на град Тол Хонет.
— Твоя сестра ли?
— Е, ако желаете, можете да се представите за моя майка — любезно предложи Силк. — Предприели сте пътешествие до светите места в Мар Терин, за да спечелите изкупление за своето пълно с лудории минало.
Леля Поул за миг прикова вторачения си поглед в дребния мъж, който дръзко се засмя в лицето й.
— Някой ден чувството ти за хумор ще ти навлече страхотни неприятности, принц Келдар.
— Аз винаги си имам неприятности, лейди Поулгара. Нямаше да зная какво да правя, ако ги нямах.
— Вие двамата да не сте забравили, че трябва да тръгваме? — поинтересува се господин Улф.
— Само момент, моля — отвърна му Силк. — Ако срещнем някого и ни се наложи да даваме обяснения, ти, Лелдорин и Гарион сте слуги на Поулгара. Хетар, Барак и Дурник са моя прислуга.
— Както кажеш — съгласи се Улф с уморен вид.
— Имам причини да го кажа.
— Добре.
— Не би ли искал да чуеш кои са причините, които ще изтъкна?
— Не изпитвам особено желание.
Силк изглеждаше малко огорчен.
— Готови ли сме? — попита Улф.
— Да. Багажът е тук — каза Дурник. — О, един момент. Забравих да угася огъня. — И се върна в кулата.
Улф хвърли гневен поглед след ковача и измърмори:
— С какво ще се промени положението ни, като го изгаси? Всичко бездруго е осеяно с развалини.
— Остави го на мира, татко — спокойно го прекъсна леля Поул. — Той просто си е такъв.
Докато се качваха на седлата, конят на Барак, огромен, як сив жребец, погледна укорително Хетар и алгарът се засмя.
— Какво е толкова смешно? — изпълнен с подозрение попита Барак.
— Конят измърмори нещо — отвърна Хетар. — Не е чак толкова важно.
Един след друг се изнизаха от потъналите в мъгли развалини по тясната кална пътека, която лъкатушеше в гората. Снегът беше лепкав, от дърветата капеше вода. Завиха се плътно с наметалата си, за да се предпазят от студа и влагата. Лелдорин подкара коня си до Гарион и попита:
— Принц Келдар винаги ли е така… как да кажа… толкова изключително неразгадаем?
— Силк ли? О, да. Той е много хитър. Разбираш ли, той е шпионин, маскировката и умелите лъжи са втората му природа.
— Шпионин? Наистина ли? — Очите на Лелдорин блеснаха.
— Той работи за вуйчо си, краля на Драсния — обясни Гарион. — Доколкото разбирам, драснианците се занимават с тази работа от векове.
— Трябва да спрем, за да приберем и останалите вързопи — напомни Силк на господин Улф.
— Не съм забравил — отвърна възрастният мъж.
— Какви вързопи? — попита Лелдорин.
— Силк купи няколко топа вълнен плат в Камаар — обясни му Гарион. — Според него това ще е достатъчно благовиден предлог да се придвижваме по главния път. Скрихме топовете в една пещера, когато се отклонихме от пътя, за да стигнем до Воу Вейкюн.
— Той се сеща за всичко, нали?
— Опитва се. Имаме късмет, че е с нас.
— Можем да го помолим да ни разкрие някой тайни, свързани с маскировката — предложи дълбокомислено Лелдорин. — Това може да се окаже много полезно, когато тръгнем да търсим врага ти.
Гарион си беше мислил, че Лелдорин е забравил за импулсивната си клетва. Струваше му се, че умът на младия аренд е прекалено вятърничав, за да се съсредоточи върху нещо определено, но сега разбра, че Лелдорин само привидно забравя нещата, които приказва. Перспективата, че трябва да се заеме със сериозно издирване на убиеца на родителите си, придружаван от този млад ентусиаст, който се впускаше в импровизации и красиви жестове на всеки кръстопът, започна да се очертава в съзнанието на Гарион в застрашителна светлина.
Рано преди обяд, след като взеха топовете плат на Силк и ги привързаха към гърбовете на резервните коне, пътешествениците се върнаха на Великия западен път — шосе, прекарано от толнедранците в сърцето на гъстата гора. Продължиха да яздят на юг в бърз, равномерен галоп, който стапяше левгите, които трябваше да преодолеят.