Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Доста много. — Леополд изведнъж се ядоса, като си спомни, че негова светлост не му даде за концерта нито един гулден.
— А той обича ли музика? Може ли да разпознава нотите, както мен?
— Съмнявам се.
— А знае ли колко са всичките ноти и в какъв ред трябва да се свирят, и колко време продължава една и съща нота?
— Не.
— А негова светлост може ли да свири на клавесин?
— Никак не може.
— Тогава защо всички го слушат?
Леополд вдигна рамене.
— Волферл, ти още ли обичаш татко?
— Да, първо дядо боже, после тебе, татко.
Момченцето, импровизирайки своя собствена мелодия, изпя нещо, което току-що му дойде в главата:
— Ораня фигата фа, марина гамина фа. — „Какви чудесни звуци“, мислеше си то и като видя, че татко се развесели, целуна го по носа и обеща: — Татко, когато остарееш като архиепископа, ще те сложа под стъклен похлупак, за да не те отвее вятърът — тогава винаги ще бъдеш с мен и аз ще те почитам.
Леополд така се трогна, че не можа да отговори: сълзи нахлуха в очите му. Не, той не бе лицемерил пред негова светлост. Децата наистина са му дарени от самия бог. Трябва да им се помогне да разперят криле. Той почака, докато момченцето заспи, изправен до прозореца и загледан към тъмната улица, мислейки за това какво ли ще донесе на Волферл бъдещето.
5
Докато очакваше решението на архиепископа, Леополд дойде до извода, че ако някой не ти помогне, не можеш да си осигуриш достойно бъдеще. Минаха няколко седмици, а от негова светлост вести все нямаше, сякаш съвсем бе забравил за концерта, който изнесоха децата. Обикновено когато Леополд биваше разтревожен или тъжен, уреждаше музикална вечер. Ето че и този път той покани Шахтнер. Булингер и Хагенауер да послушат няколко триа, композирани от колегата му цигуларя Венцел Хебелт.
Младият музикант, току-що приет в придворния оркестър, смяташе господин Моцарт за най-добрия цигулар и педагог в Залцбург и много искаше да узнае мнението му за своите съчинения.
В очакване на концерта Ана Мария се настани с бродерията си в един ъгъл. Нанерл помагаше на Тереза в кухнята да пече кейк и вари кафе за гостите, а Леополд сложи Волферл до клавесина и строго му нареди никому да не пречи. Но когато те се приготвиха да свирят: Леополд — първа цигулка, Шахтнер — втора, и Венцел — трета, Волферл също пожела да му разрешат да вземе участие в концерта, на което Леополд отвърна строго:
— Ти никога не си се учил да свириш на цигулка. А щом не си учил, как тогава ще свириш?
— За да свириш втора цигулка, съвсем не е нужно да учиш.
— Говориш глупости! Ако продължаваш да ни пречиш, веднага ще заръчам да те сложат да спиш. Престани! Лошо се държиш!
Волферл се заля в сълзи, той плачеше така, като че от мъка ще му се пръсне сърцето.
В първия миг Леополд искаше да накаже сина си, но като си спомни, че обикновено детето безпрекословно му се подчиняваше, се въздържа. Шахтнер прегърна Волферл и ласкаво рече:
— Първо, трябва да се научиш да свириш. Стой тихичко и слушай внимателно, все нещичко ще усвоиш.
Нежните думи на Шахтнер спряха потока от сълзи и Волферл възбудено попита:
— А после ще мога ли да свиря? В следващото трио?
— Зависи какво ще каже татко. А сега кротувай и повече не пречи. Знаеш, че много те обичаме, а татко най-много от всички.
Останалите гости кимнаха и Волферл млъкна. Обаче още при първите звуци на триото кръглото личице на Волферл изрази изумление. И той изведнъж изтърси:
— Господин Шахтнер, вашата цигулка свири с четвърт тон по-ниско.
Шахтнер въпросително погледна Леополд, но бащата само сви рамене.
— Не чувате ли, господи Шахтнер? — Волферл беше смаян. Музиката е нещо живо, защо те не я възприемат така, както него?
Започнаха триото отначало и Волферл отново ги прекъсна:
— Ето тук, тук — с четвърт тон. — И Леополд изумено потвърди:
— Той е прав.
— С четвърт тон. — Уверено повтори Волферл. — Казах ти, татко. Ще ми позволиш ли да го изсвиря? Аз няма да сбъркам.
Шахтнер рече:
— Нека да свири заедно с мен.
А Булингер добави:
— Ако той действително е толкова гениален, както твърдите, няма да му е трудно.
„Е, това вече е много пресилено“ — с яд си помисли Леополд. Но да отстъпи беше късно. И унизително.
— Свирѝ заедно с господин Шахтнер — каза той, — само че тихичко, за да не пречиш.
И Волферл, като държеше грижливо мъничката цигулка, подарена му от Леополд след изпълнението в двореца на архиепископа, засвири, следвайки точно Шахтнер. Леополд очакваше, че момчето ще сбърка, но Волферл не сгреши. Наблюдавайки сина си, Леополд забеляза, че Волферл подражава неговата постановка. Когато триото завърши, отекнаха дружни аплодисменти.