Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Беше само от няколко мига във водата, когато чу шляпането на приближаващи крака. Беше Лао Джен.
— Мога ли да ви направя компания, ваша светлост?
Лу Кан се усмихна:
— Разбира се. Влизай, Джен.
Лао Джен бе с него най-отдавна и беше най-довереният му съветник. Освен това имаше доста връзки — дочуваше много неща, които иначе биха минали покрай ушите на министъра. Жена му произхождаше от едно от най-важните низши семейства и току му подхвърляше по някоя сочна височайша клюка. Той пък ги предаваше на четири очи на Лу Кан.
Лао Джен хвърли своето ПАУ и слезе по стълбите във водата. За миг двамата плуваха отпуснато един срещу друг. После Лу Кан се усмихна.
— Е, какво ново, Джен? Със сигурност имаш какво да ми кажеш.
— Е… — започна Джен тихичко, така че да стига само до ушите на министъра. — Като че ли тази днешната работа с Леман е само мъничка част от всичко. Нашите приятели дисперсионистите тъкмят къде-къде по-мащабни неща. Май са образували някаква фракция — група за натиск — в Камарата. Говори се, че ги подкрепят повече от 200 представители.
Лу Кан кимна. Беше дочул нещо подобно.
— Продължавай.
— Нещо повече, ваша светлост. Май смятат да настояват да се възстанови програмата за космически полети.
Лу Кан се разсмя. После понижи глас.
— Сериозно ли говориш? Програмата за космически полети? — поклати смаяно глава. — Че тя е мъртва от век и нещо! Каква ли е задната им мисъл?
Лао Джен се гмурна, после изскочи отново навън и прокара длан по косата си.
— Това е логичният завършек на тяхната политика. В края на краищата те са дисперсионисти. Искат пространство за дишане. Искат да се освободят от Града и неговите управници. Политиката им няма смисъл, освен ако няма накъде да се разпръснат.
— Аз винаги съм гледал на тях по друг начин, Джен. Винаги съм си мислел, че тия техни приказки за пространство за дишане са само политическа маска. Пазарлък. И всичките тия глупости за заселване на колонизираните планети също. Никой, който е с всичкия си, не би поискал да живее там. Че то ще трябват хиляда години за тая колонизация! — той изсумтя и пак разтърси глава. — Не, Джен, всичко това е просто завеса. Нещо, което да отвлича вниманието от истинската им цел.
— А каква е тя, ваша светлост?
Лу Кан се усмихна едва-едва — Лао Джен бе започнал да говори като него.
— Те са ХУН МАО и искат да управляват. Според тях ние, ХАН, сме си присвоили тяхното естествено право да контролират съдбата на Чун Куо и искат да видят в ролята на подчинени нас. Толкова. Всичкото това за звездите и за завладяването на планети са пълни глупости — същите детински идиотщини, с които бяха пълни умовете им, преди ние да ги изчистим.
Лао Джен се разсмя.
— Ваша светлост е прозрял всичко. И все пак аз…
Той млъкна. И двамата мъже се изправиха във водата и извърнаха глави. Ето, пак отекна — силно думкане по външната врата на солариума. После се чу глъчка.
Лу Кан излезе от водата и без да се избърше, грабна своето ПАУ от ръцете на прислужника, навлече го и завърза връвта на кръста си. Беше направил само две крачки, когато по стълбите към него се спусна един от охраната.
— Господин министър! — бе останал без дъх; поклони се ниско. — Алармената система се е задействала. Куполът трябва да се евакуира!
Лу Кан онемял се обърна и погледна Лао Джен. Лао Джен бе застанал на второто стъпало, водата покриваше пищялките му. Гледаше нагоре. Пойните птички пищяха като луди и пърхаха трескаво из клетката.
Лу Кан пристъпи към Лао Джен и спря. Нещо изпука, после зацвърча. След това пак. Той се намръщи, после отмести поглед от клетката и се загледа в тавана. Там, точно над басейна, гладката бяла кожа на купола бе невъзможно овъглена. Само на една ръка разстояние от жицата, на която висеше клетката, се бе появил малък, разширяващ се ореол от мрак. Малки капки стопен лед се отделиха от тъмния кръг и със съскане паднаха във водата.
— Богове! — смаяно отрони той. — Какво, в името на небесата…
После разбра. Разбра го в същия миг, когато вече стана твърде късно.
— Ян Лай — прошепна той почти нечуто, изпъвайки рамене — пред очите му се появи неговият Младши министър, който се бе втурнал навън от купола. — Да… Ян Лай е бил…
Но едва произнесе тези думи и въздухът се превърна в пламък.
Патрулният екипаж летеше 15 ЛИ над земята, когато камерата в опашната част, включена на автоматично сканиране, хвана първото кратко припламване върху купола. На контролното табло над главата на навигатора запримигва лампичка. Пилотът веднага пикира към следата.