Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
Той се казваше Ърнест Харч. Беше с ъглесто телосложение, квадратно лице, изсечени черти и сиви очи с вид на нечисти парчета лед.
Когато свидетелства против него в съда, той се бе взрял в нея със смразяващия си поглед и не бе снел очите си дори за миг. Тя ясно бе разчела посланието в заплашителния му израз: „Много ще съжаляваш, че си свидетелствала.“
Но това бе станало преди тринайсет години. Междувременно бе взела предпазни мерки, за да е сигурна, че той няма да я намери, когато излезе от затвора. Вече отдавна бе престанала да се оглежда зад гърба си.
И ето го сега тук.
Погледна я както бе седнала безпомощно в инвалидния стол и от смразяващия му поглед пролича, че я е познал. Въпреки изминалите години, въпреки отслабването, което я бе променило през последните три седмици, той разбра коя е тя.
Само секунда-две бяха минали, откакто вратите на асансьора се бяха затворили, а вече й се струваше, че е стояла лице в лице с Харч поне петнайсет минути. Нормалният ход на времето се бе преобразил в пълзене на охлюв.
Харч й се усмихна. За всеки друг усмивката му би изглеждала невинна, дори приятелска. Но тя съзря омраза и заплаха в нея.
Ърнест Харч бе завеждащият изпитанията в братството, в което Джери Стийн бе искал да встъпи. Ърнест Харч бе убил Джери. Но не случайно. Умишлено. Хладнокръвно. В Гръмотевичния дом.
А сега, все така усмихнат, намигна на Сюзан.
Предизвиканата от страх парализа малко я поотпусна и тя някак намери сили да се изправи от стола и да стъпи на крака. Направи една стъпка, като се опитваше да се махне от Харч, да избяга, и чу удивения възглас на госпожа Бейкър. Направи втора крачка с чувството, че ходи под вода, и тогава краката й се подгънаха и тя започна да пада, но някой я подхвана тъкмо навреме.
Всичко около нея започна да се върти, да трепти и да притъмнява, но тя усети, че тъкмо Ърнест Харч й се е притекъл на помощ. Беше в ръцете му. Вдигна очи към лицето му, лице голямо като луна.
После известно време около нея имаше само мрак.
ГЛАВА 4
— В опасност? — повтори доктор Макгий с озадачен вид. Госпожа Бейкър, която седеше до долния край на леглото, се намръщи.
Сюзан бе впрегнала всичките си сили в опит да изглежда спокойна и убедителна. Имаше достатъчно самообладание, за да прецени, че никога не биха възприели сериозно една истерична жена — особено истерична жена, която се съвземаше след нараняване в главата. Беше съвсем вероятно да я помислят за объркана или за страдаща от халюцинации. А мнението на Джефри Макгий за верността на разказа й бе от жизненоважно значение.
Беше се събудила в леглото в болничната си стая едва няколко минути, след като бе припаднала в коридора. Когато се свести, докторът измерваше кръвното й налягане. Търпеливо го бе оставила да я прегледа, преди да му каже, че се намира в опасност.
Сега той стоеше до леглото й опрял ръка на-преградата, а стетоскопът се люлееше около врата му.
— В опасност от какво?
— От онзи мъж — каза Сюзан.
— Какъв мъж?
— Мъжът, който слезе от асансьора.
Макгий погледна към сестрата.
— Той е лежащо-болен тук — обясни тя.
— И вие мислите, че той по някакъв начин ви застрашава? — Макгий явно още бе озадачен.
Като опипваше яката на пижамата си, Сюзан попита:
— Доктор Макгий, спомняте ли си какво ви казах за някогашния си приятел Джери Стийн?
— Разбира се, че си спомням. Той е бил младежът, с когото вие сте били почти сгодени.
Тя кимна.
— Онзи, който е умрял при изпитанията за встъпване в братството — добави Макгий.
— О, така ли? — със съчувствие в гласа се обади госпожа Бейкър. Тя сега за пръв път чуваше за Джери. — Това е наистина ужасно.
Устата на Сюзан бе пресъхнала. Преглътна няколко пъти:
— Беше нещо, което в братството наричаха „ритуал на унижението“. Изпитанието предполагаше да бъдеш подложен на голямо унижение в присъствието на момиче, най-добре твоята приятелка, без да отвръщаш на мъчителите си. Отведоха ни с Джери в една варовикова пещера на няколко километра от сградите на колежа Брайърстед. Беше им любимо място за изпитанията; обичаха да се занимават с проклетите си глупави игрички на места, от които лъха на драматичност. Както и да е, аз не исках да отида. От самото начало не исках да участвам във всичко това. Не че тогава имаше нещо особено плашещо. Настроението в началото беше закачливо и добронамерено. Джери всъщност очакваше ритуала с нетърпение. Но предполагам, някъде дълбоко в подсъзнанието си усещаше, че наоколо кръжи… злоба. Освен това предполагам, че членовете на братството, които трябваше да извършат посвещаването, бяха пили преди това. Имаха две коли и аз не исках да се кача в никоя от тях след като трябваше да ме кара пиян. Но те успяха да ме убедят и накрая тръгнах с тях, защото Джери така силно се стремеше да стане член на братството; не ми се искаше аз да стана причина за отлагането.