Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль, Джоунс Тери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Титаник — звездният кораб (По идея на Дъглас Адамс)». Краткое содержание книги:
— Махай се от пътя ми! — кресна той.
— По-полека! — възкликна Журналиста, но Скралионтис вече бе прехвърлил границите на любезността. Той блъсна Журналиста в една колона и побягна. Журналиста се стегна, метна се подир счетоводителя и го повали по начин, който би могъл да мине и за прийом от ръгби, стига на Блеронтин да играеха ръгби.
Счетоводителят се бореше с яростта на попаднало в капан животно. Той драскаше с нокти Журналиста по лицето, удряше и риташе. Двамата успяха да се изправят със залитане на крака, като продължаваха да се борят като два снорка в кофа сноркова помия (стар Блеронтински израз). Журналиста беше млад, пък и по-трениран и скоро успя да притисне противника о бариерата на Големия Централен кладенец. Докато се опитваше да ограничи свободата на движение на Скралионтис, той се взираше в зашеметяващите дълбини на Кладенеца… надолу, надолу, надолу, сякаш безкрай… да ти спре дъхът!
— Кажи ми какво става тук! — Журналиста изви ръката на Скралионтис. — К’ви са тия шашми?
— Шашми ли? — ухили се гадно Скралионтис. — Никога няма да научиш!
— Ще, ще, и още как! — отвърна Журналиста.
— Много добре! Всичко ще ти кажа! — отвърна, доста изненадващо, Скралионтис. Журналиста съвсем се уплете. Таман да каже „Не, нямааа!“, но за късмет успя да се спре навреме.
— Много прилично от твоя страна — сколаса да изрече той вместо това, но не беше чак толкова глупав, че да пусне ръцете на Скралионтис.
— Ще го взривяваме! Как ти се вижда това като новина?
Този път Журналиста излезе достатъчно глупав и пусна ръцете на счетоводителя.
— Искаш да кажеш, че на борда има бомба?
— Да, обаче никога няма да я намериш! — ухили се Скралионтис. — Защото вече ще си мъртъв! — и изведнъж в ръцете му се появи нещо. Журналиста на забеляза какво е, но усети как то се заби в ребрата му. Той залитна назад, прегъна се надве и вдигна поглед: Скралионтис се бе надвесил над него, стиснал в ръка нощна лампа от Ресторанта на Първа класа. Острият светещ връх бе облян с кръв.
Точно в този миг обаче се разнесе ужасен, пронизителен крясък и проблесна шарена светкавица — един голям папагал изхвърча изпод арките и се нахвърли върху Скралионтис. Счетоводителят се опита да го прогони, но птицата продължаваше да пляска с криле в лицето му и да го кълве по носа. Нападнатият се притисна о парапета, като размахваше ръце и пищеше: „Махнете го от мен! Махнете го от мен!“
И тогава то се случи.
Беше един от онези иронични моменти, които идеално пасваха на сегашния архитектурен стил на Леовинус, и той даде на Журналиста първото твърдо доказателство, че наистина при строежа на Звездния кораб Титаник си бяха гледали работата през пръсти.
Разбира се, Скралионтис бе в дъното на плана за съкращаване на разходите по построяването на кораба. Бе се изяснило, че проектът няма да може да си покрие и разходите, да не говорим за печалба. Всъщност той се беше засилил към тотален, грамаден финансов провал. Репутацията на счетоводителя и тази на Бробостигон, както и личните им състояния бяха на път да изгърмят. Проблемът имаше само едно чисто, просто, рационално разрешение — да потрошат кораба и да приберат застраховката.
Корабът, разбира се, вече беше застрахован за тлъста сума, но Скралионтис се погрижи полиците да бъдат анулирани и всички дължими пари да преминат през фирми — негови и на Бробостигон. Разходите по строежа бяха орязани до кокал, а самата работа ограничена до чиста козметика. Без да известява Леовинус, той бе инструктирал наетите по договор работници да съкратят наполовина, а после и на четвърт спецификациите на всички и всякакви елементи на борда.
Един от щедро икономисаните материали бе металът, използван за направата на парапета около Големия Централен кладенец.
— В края на краищата — бе отбелязал Скралионтис — пътниците няма да се облягат, тъй че защо да го укрепваме излишно?
Но сега той осъзна, че причината за това можеше и да не е облегнал се на парапета пътник; всъщност можеше да бъде счетоводителят на проекта, притиснал се до него в безизходица под ударите на папагал. Ала вече беше твърде късно. Скралионтис чу как металът немощно изпука и в следващия миг падна по гръб в бездната.
Когато ужасеният журналист успя да се добере до парапета и погледна надолу, счетоводителят изглеждаше като малка фигурка — бе изминал не повече от една трета от Големия Централен Кладенец. Въртеше се леко в кръг, размахваше ръце и крещеше все по-слабо и по-слабо: „Мръсни гадни папагали!“
Въпросният папагал кацна на рамото на Журналиста.
— Мръсни гадни счетоводители! — рече той.