Мусаши

— Премисли още веднъж.

— Предавам се пред любезността ви, господине — дойде жлъчният отговор.

— Не ти ли харесвам?

— Отговори ми само на едно: кой уби съпруга ми? Предполагам, очакваш да ти повярвам, че не знаеш?

— Ако искаш да си отмъстиш на който и да е било, ще се радвам да ти помогна. По всякакъв начин.

— Не се прави на глупак!

— Какво искаш да кажеш с това?

— Ти явно чуваш толкова много от хората. Те не са ли ти казали, че точно ти си човекът, който го е убил? Не си ли чул, че Цуджикадзе Тема е убиецът? Всички други го знаят. Може да съм вдовица на мародер, но не съм паднала толкова ниско, че да се задявам с убиеца на мъжа си.

— Трябваше да го кажеш, нали — не можа да се стърпиш, а!

Със скръбен смях той на една глътка пресуши чашата саке и си наля нова.

— Знаеш ли, наистина не трябва да говориш такива неща. Не е полезно за здравето ти, нито за това на хубавата ти дъщеря.

— Ще отгледам Акеми както трябва и когато се омъжи, ще се заема да ти отмъстя. Запомни ми думата!

Тема се разсмя, раменете и цялото му тяло се затресоха като резен фасулена каша. След като погълна всичкото саке, което можа да намери, той даде знак на един от хората си, застанал в ъгъла на кухнята с копие, подпряно отвесно на рамото.

— Ей, ти там — прогърмя гласът му, — отмести малко от дъските на тавана с върха на копието си!

Мъжът направи каквото му бе заповядано. Докато се разхождаше из стаята и ръчкаше в тавана, скъпоценните придобивки на Око западаха на пода като градушка.

— Точно както подозирах — рече Тема, като стана тромаво на крака. — Виждате ли, момчета? Доказателствата! Тя наруши правилата, няма съмнение. Изведете я навън и я накажете, както заслужава.

Мъжете се приближиха към стаята с огнището, но изведнъж се спряха. Око стоеше на вратата неподвижно като статуя, като че ли ги предизвикваше да се опитат да й посегнат. Тема, слязъл в кухнята, извика нетърпеливо:

— Какво чакате? Доведете я тук.

Нищо не се случи. Око продължи да гледа към мъжете долу, а те стояха като вцепенени. Тема реши да поеме нещата в свои ръце. Като цъкаше с език, се отправи към Око, но и той се закова на място пред вратата. Прави зад Око, невидими от кухнята, стояха двама млади мъже със свирепо изражение на лицата. Такедзо държеше дървената сабя ниско, насочена така, че да натроши пищялите на първия, който се приближи и на всеки, достатъчно глупав да го последва. От другата страна стоеше Матахачи, вдигнал сабя високо във въздуха, готов да я стовари върху първия врат, който дръзне да се подаде през вратата. Акеми не се виждаше никъде.

— Така било значи — изпъшка Тема, като изведнъж си спомни случката в планината. — Този го видях оня ден с Акеми — човека с пръчката. Кой е другият?

Нито Матахачи, нито Такедзо казаха дума, като дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да отговорят с оръжието си. Напрежението нарасна.

— В тази къща не се предполага да има мъже — изрева Тема. — Вие двамата… Вие трябва да сте от Секигахара! По-добре внимавайте — предупреждавам ви.