По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Патрулката отмина.
Ричър пак легна. Подложи ръце под главата си и остана с полуотворени очи.
На седем километра оттам Едуард Лейн и Джон Грегъри се качиха в асансьора на Дакота Билдинг и поеха надолу. Лейн носеше издутата кожена чанта. Синьото беемве ги чакаше до бордюра в сивата светлина на утрото. Мъжът, който го беше докарал от гаража, слезе от колата и подаде ключовете на Грегъри. Грегъри отвори багажника с дистанционното и Лейн пусна чантата вътре. Погледна я за миг, после затръшна капака на багажника.
— Не се прави на герой — каза той. — Просто остави колата, остави ключовете и си тръгвай.
— Разбрано — отвърна Грегъри.
Той заобиколи колата и седна на кормилото. Запали двигателя и пое на запад. После зави на юг по Девето Авеню. Предполагаше, че толкова рано сутринта движението няма да бъде натоварено.
В същия момент, но на седем километра южно оттам, един мъж зави зад ъгъла на Хаустън Стрийт и тръгна по Уест Бродуей. Вървеше пеша. Беше на четирийсет и две, бял, висок 178 сантиметра, 86 килограма. Беше със спортна фланела с качулка и дънково яке. Мина на западния тротоар и тръгна към Принс Стрийт. Очите му не спираха да се движат. Наляво, надясно, наблизо, надалеч. Оглед на терена. Основателно се гордееше с уменията си. Не пропускаше почти нищо. Никога не беше пропускал почти нищо. Представяше си погледа си като два неуморни прожектора, които пронизват мрака и разкриват всичко.
И ето какво разкриха сега: на четирийсет и пет градуса направо и наляво пред един вход беше проснат някакъв мъж. Едър, но неподвижен. Крайниците му бяха отпуснати в съня. Главата му също беше отпусната под характерен ъгъл.
Пиян? Припаднал?
Кой беше този?
Мъжът с качулката спря на пешеходната пътека на Принс Стрийт. Изчака зеленото, въпреки че нямаше коли. Възползва се от чакането, за да завърши огледа. Дрехите на едрия човек бяха боклук, но обувките му бяха хубави. Кожени, тежки, солидни, шити, а не лепени. Най-вероятно бяха английски. Най-вероятно струваха триста долара, може би триста и петдесет. Всяка обувка поотделно струваше два пъти повече от всичко останало, с което беше облечен.
Какъв беше този тип?
Скитник, който е откраднал чифт скъпи обувки? Или не?
Не, помисли си мъжът с качулката.
Той зави на деветдесет градуса и прекоси Уест Бродуей на червено. Тръгна право към входа.
Грегъри подмина едно малко задръстване на 42-ра улица и хвана зелената вълна чак до задната страна на пощата на 31-ва улица. Там светофарите и късметът му изневериха. Наложи се да спре беемвето зад един камион на чистотата. Зачака. Погледна часовника си. Имаше предостатъчно време.
Мъжът с качулката тихо се приближи на една крачка от входа. Затаи дъх. Лежащият в краката му продължаваше да спи. Не миришеше. Кожата му изглеждаше в добро състояние. Косата му беше чиста. Не изглеждаше недохранен.
Значи не е скитник с откраднати обувки.
Мъжът с качулката се усмихна на себе си. Този тип беше някакъв задник от някой апартамент за един милион долара в Сохо, който беше излязъл да се позабавлява, беше попрекалил със забавленията и не беше успял да се прибере.
Идеална жертва.
Той пристъпи още половин крачка напред. Пое си въздух и го изпусна. Фокусира прожекторите на погледа си върху джобовете на панталона. Сканира ги.
Ето го.
В предния джоб отляво. Любимата му апетитна издутина. Точно 6,5 сантиметра широка, 3 сантиметра дебела и 8 сантиметра дълга.
Сгънати банкноти.
Мъжът с качулката имаше богат опит. Почти свръхестествено зрение. В джоба сигурно имаше пачка чисто нови двайсетачки от банкомата, няколко стари петачки и десетачки, ресто от таксито и буца смачкани банкноти от два и един долара. Общо: сто седемдесет и три долара. Това беше предвиждането му. А неговите предвиждания обикновено бяха много точни. Съмняваше се, че ще остане разочарован. Но беше готов и да се изненада приятно.
Наведе се и протегна ръка.
С върховете на пръстите повдигна горния край на джоба, за да отвори малък тунел. После изпъна ръка с дланта надолу и полека плъзна показалеца и средния пръст в джоба на мъжа. Скръсти ги като ножица, все едно правеше знак против уроки. Показалецът му хлътна под парите. Средният му пръст мина над ръба, където бяха сгънати. Като щипци. Приложи лек натиск. Притисна парите с възглавничката на средния пръст към нокътя на показалеца. Дръпна едва доловимо, за да освободи повърхностното напрежение между хартията на парите и плата на джоба. И започна бавното, гладко изтегляне.