Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Освен това бяха започнали да се забавляват също толкова амбициозно и извън игрището. През уикенда пиеха бира и откриха марихуаната. Гонеха момичетата, които не бяха много трудни за хващане, защото в Ашър обичаха местните си герои. Купоните се превърнаха във всекидневие, а клубовете и баровете около Ейда бяха неустоимо изкушение. Ако се напиеха здраво и не можеха да се върнат с кола до Ашър, отиваха на гости на Анет, събуждаха я и обикновено искаха да им приготви нещо за ядене, като през цялото време не спираха да сипят искрените си извинения. Рони я умоляваше да не казва нищо на родителите им.

Но въпреки всичко и двамата внимаваха, така че нито веднъж не се забъркаха с полицията. Мърл Боуен им беше взел страха, а освен това пролетта на 1971 г. беше пълна с надежди.

Баскетболът в Ашър не беше нищо повече от още един начин, по който бейзболният отбор да се поддържа във форма. Рон започна да играе като нападател и имаше най-много отбелязани точки. Няколко малки колежа пожелаха да го включат в баскетболните си програми, но той не се интересуваше от тях. Към края на сезона започна да получава писма от професионални бейзболни селекционери, които искаха да се запознаят с него, обещаваха му да го гледат след няколко седмици, молеха за срещи и го канеха на проби през лятото. Брус Либа също получаваше подобни писма и двамата много се забавляваха, докато ги сравняваха. Една седмица пристигаха писма от отборите „Филис“ и „Къбс“, а на следващата — от „Ейнджълс“ и „Атлетикс“.

Когато в края на февруари завърши баскетболният сезон, в Ашър все още валеше сняг.

Отборът загря както трябва с няколко гостувания за приятелски мачове, а после заигра на пълни обороти, когато големите тимове започнаха да пристигат в Ашър. Рон започна на скорост и така и не намали. Селекционерите се вълнуваха, отборът печелеше и в Ашър животът беше хубав. Тъй като обикновено се изправяха срещу най-добрите играчи на противника, момчетата на Боуен имаха възможност да видят и най-добрите хвърляния. И докато седалките на игрището се пълнеха с нови и нови селекционери, Рон с всяка игра доказваше, че може да се справи с всеки питчер. През този сезон имаше коефициент 0,500, с пет хоумръна и четирийсет и шест отбелязани точки заради негов удар. Рядко изгаряше на хоума, но печелеше първа база, защото питчерите не искаха да му дават да удря. Селекционерите харесваха силата и дисциплината му, когато беше с бухалката, скоростта му при спринта до първа база и, разбира се, силната му ръка.

В края на април го номинираха за наградата „Джим Торп“, която се дава за изключителни заслуги към гимназиалния спорт в щата Оклахома.

„Ашър“ спечели двайсет и шест мача, загуби пет и на 1 май 1971 г. победи отбора на Гленпул с 5:0, като по този начин спечели още една щатска титла.