Каджанга — синът на светлината
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Каджанга — синът на светлината». Краткое содержание книги:
Вдигаш очи към него.
— За какво, Камиури? Ти направи много повече. Твоите камъни показаха на другите, че Айгучи не е толкова страшен.
Той кимва.
— Така е. Но без теб нямаше да имам тази смелост. Защото дори когато грешиш, ти си Ка-Джанга.
Мини на 7.
75
Съединителите щракват и зарядният блок с лекота се намества върху дръжката. Дълбоко въздъхваш. Просто не можеш да повярваш на късмета си.
Продължи на 132.
76
Мощен удар отбива ръката ти настрани, после звярът се стоварва върху теб с цялата си тежест. Рухваш по гръб сред храстите, а дългите зъби на хискаура се впиват в гърлото ти, улучвайки безпогрешно артерията. Напразно опитваш да се бориш. Силите ти изтичат заедно с кръвта и само след две минути потъваш в мрак.
Такъв е тъжният край на Кайл Джагър — последният оцелял от база „Надежда“.
77
Спусъкът меко хлътва под пръста ти, но не се случва абсолютно нищо. Бластерът не работи!
Захвърляш безполезното оръжие и отчаяно хукваш през храстите, ала преди да пробягаш и десет крачки, в гърба ти се врязват два огнени лъча. Загиваш мигновено и това е краят на твоето приключение.
78
Ейина дълбоко въздъхва и тръсва глава. Вече не е сърдита, но в очите й просветват упорити пламъчета.
— Е, добре! Ще ти покажа, че съм достойна. Лека нощ, Каджанга.
Иска ти се да кажеш нещо успокояващо, но преди да отвориш уста, момичето изтичва навън.
Продължи на 101.
79
Посягаш и хващаш Камиури за рамото.
— Чакай малко! Размислих. Ще отида да предупредя охраната, а ти в това време бягай да освободиш Хий-Ямшар. После го доведи в общата барака. Разбра ли?
Камиури мълчаливо кимва и изтичва към центъра на селото, а ти се отправяш към бараката на охраната.
Продължи на 164.
80
Мини на 121.
81
Сега! Подмамил си звяра навън и е време да се спасяваш. С отчаян скок политаш от ръба на площадката и протегнатите ти ръце се вкопчват в най-близкия клон. Зад себе си чуваш нов рев, ала този път долавяш в него болезнена нотка. Извръщаш глава тъкмо навреме, за да видиш как върху звяра се сипе каменна градушка. Объркан и побеснял от болка, бурракът започва да се мята по площадката, достига ръба… и рухва в пропастта. След две секунди чуваш далече долу глух удар и пращене на кости. После настава тишина.
Докато се изкатерваш по клона, откъм скалите над пещерата се раздават възторжени викове. Успял си да победиш и този път!
Мини на 187.
82
Вцепенен от непоносима болка, ти падаш сред калния двор. Камиури се опитва да ти помогне, но друг джагамал го захапва за крака. Останалите надават писъци и побягват, като те изоставят да умираш от загуба на кръв, което ще стане след броени минути.
83
Събуждаш се бодър, но докато лежиш върху меката тапицерия на седалките, постепенно те налягат мрачни мисли. С този разбит кораб съдбата ти поднесе прекалено голям подарък, ала едва ли и занапред ще е така. Можеш да разчиташ единствено на себе си и затова трябва да подредиш задачите по важност.
Болезнено свиване в стомаха ти подсказва една от тях — да си намериш храна. А след малко се сещаш за още нещо — ще ти е необходимо оръжие. И тъй, с кое ще се заемеш по-напред?
Ще си осигуриш оръжие — мини на 112.
Ще потърсиш храна — продължи на 161.
84
Нечия груба ръка те дръпва от леглото. Преди да разбереш какво става, вече си на крака. Примигваш, разтъркваш очи и разпознаваш насреща си сержант Хашимото от охраната.
— Какво… какво има? — сънено промърморваш ти.
— Идвай, момче! — отсича сержантът. — Получихме заповед за евакуация. След малко ще пристигне транспортен кораб. Центърът е нападнат от Огледалните.
Изтръпваш. Понякога си чувал хората от екипа да споменават за Огледалните — винаги с недомлъвки, но все пак достатъчно ясно, за да разбереш за какво става дума. Преди двайсет и пет години първите изследователи на Айяла са изчезнали безследно. Така и не е установено какво се е случило с тях, но мълвата твърди, че са били избити от загадъчни космически пришълци, наречени Огледалните.
Пръсти на сержанта стискат ръката ти като клещи. Без да се бави, той те измъква навън и те блъска напред.
— Бягай в общата барака, Кайл. Аз отивам…
Той не успява да довърши. Внезапно наоколо сякаш избухва мълния и страхотен взрив те отхвърля на няколко метра от бунгалото.