Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))
- Автор: Тинчева-Еклесия Мариана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))». Краткое содержание книги:
— Защото аз съм от най-богатите хора на Земята и доказвам това с къщите, в които живея! — отвърнал и дръпнал юздите на коня да спре.
— На кого показвате богатството си? — попитал гостът.
— Как на кого? Аз съм богат и затова всички ме почитат! Не бих казал, че ме обичат, но се отнасят с внимание към мен. Няколко пъти в годината тук събирам други богати хора, които се възхищават на моя дом с басейни и градини. Колкото е по-богат човек, толкова е по-ценен!
— Вие ли мислите така за себе си, или други хора като вас са ви го казали?
— Това е правило: богатият човек е ценен! Всички трябва да го почитат. Когато стана още по-богат, още повече ще ми се покланят!
— Това какво значение има за вас?
— Що за въпрос? Когато бъда най-богатият човек на света, всички ще знаят името ми и ще го произнасят с огромно уважение!
— А с какъв свой труд ще заслужите тази почит? — Малкия принц се стъписал от самочувствието на конника.
— Аз съм търговец на кораби. Ето защо къщите ми се намират най-често на острови, където имам пристанища за личната ми яхта, а и летище за самолета…
— На другите острови хората живеят за месец-два в колиби; спят на кожа и се чувстват щастливи. Вие щастлив ли сте?
— Не много. Изпълвам се с радост само когато моите гости ме хвалят за състоянието ми.
Мъжът оставал все още върху коня си.
— Интересно е как се справяте с толкова труд по вашата собственост? Аз едва смогвам с грижите по вулканите и единствената ми роза — признал Малкия принц.
— Нима мислиш, че аз почиствам къщите и окопавам градините? Ти сигурно не си от този свят…
— Не съм. Моят свят е много по-малък и по-различен. Не живея на остров. Идвам от звезда, по-малка от вашата къща…
— Много държа да знаеш, че този остров не е случайна земя сред океана, а моя лична собственост, купена с мои пари! Нещо повече — аз съм собственик и на други острови! — повторил мъжът, защото това навярно била неговата най-важна цел.
— Не разбрах как се справяте с толкова много собственост? — отново попитал Малкия принц.
— Погледни към къщичките до самия бряг — в тях живеят трийсет мъже и жени, които се грижат за реда и красотата на моя остров.
— Така те наистина са ви полезни. А вие с какво сте полезен в техния живот?
— Не се ли досещаш? Аз им осигурявам самия живот. Ако не се грижат за мен и моята собственост, ще умрат от глад на някой незабележим остров…
— Не съм сигурен, че е така. Но ако са ви приятели, защо не живеят във вашата прекрасна къща?
— Нима допускаш, че ще позволя тези хора да спят и да се веселят в дома ми като равни с мен? — той скочил от седлото и потупал гърба на коня. — Това е моят единствен приятел, с който отивам на лов. Той е най-красивият, най-умният кон, когото не бих заменил за трийсет слуги по брега!
— Не съм предполагал, че богатите хора са така странни. Неотдавна срещнах жена, която живееше на остров с преданото си куче, но тя обичаше децата и внуците си, искаше да се върне при тях… Вие обичате ли някого? — позволил си Малкия принц и този въпрос.
— Почти нямам време за чувства. За трийсет години разбрах, че всички ме обичат само защото съм много богат — нищо повече.
— Значи сте самотен? — въздъхнал гостът, като разбрал, че богатият човек винаги подозира близките си — те го обичат заради парите му.
— От всичко, което има душа и разум, най-много обичам коня — той е предан, без да съзнава богатството ми. Винаги е развихрен, влюбен, с изправена глава тича след ветровете, сякаш пред себе си вижда пасбища и коне извън нашия остров.
— А след време, когато вас няма да ви има на островите и няма да сте сред най-богатите хора в света, кой ще бъде стопанин на къщите ви? — задал Малкия принц въпроса си спокойно, без да очаква бурния гняв на рицаря:
— Досега никой не се е осмелявал да предположи моята смърт и да я свързва с наследството ми — ти как си го позволяваш?
— Попитах, защото вярвам, че и вие си мислите за това; невъзможно е да не ви минава през ума — кой ще живее във вашите къщи на островите след време, когато няма да ви има. Знам, че на човек са му достатъчни едно легло и една маса.
Малкия принц отишъл до влюбения кон. Той навел главата си пред момчето, докоснал с ноздри дрехата му и изцвилил така, сякаш давал знак, че започва галоп. Мъжът се вдигнал отново на седлото, задържал коня с юздите и казал:
— Макар че си облечен в обикновени дрехи, приличаш ми на принц от детска приказка или от далечни гори… Ако желаеш, бъди тази вечер мой гост и мой приятел; ще спиш в стаята, откъдето пръв ще видиш изгрева над пристанището и океана.