Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))
- Автор: Тинчева-Еклесия Мариана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))». Краткое содержание книги:
— Не съм толкова сантиментален, аз съм делови човек, утре ще дойде корабът да ме вземе… Искаш ли да ти подаря телевизора? Той няма повече да ми трябва — вкъщи имаме във всяка стая.
— Благодаря, но не бих могъл да го пренеса на моята планета. Там той няма да ми носи радост, защото футболът, взривовете, убийствата не ме интересуват. Ако поискам да се срещна със скъпи на сърцето ми хора от тази земя, ще отида при тях, понеже са ми приятели…
Двамата погледнали към небосвода, ала там не се виждал нито астероид Б-612, нито дори онези 100 милиарда слънца, невидими за човешкото око.
— С теб не ми беше скучно — признал си важният господин. — В себе си нямам визитка, но ако искаш, можеш да ми гостуваш в града, само се обади по телефона!
— И на мен ми беше забавно в твоята компания. Искам да ти подаря това камъче: ако сега го погледнеш, няма да видиш нищо. Но ако си много ядосан или отегчен, щом се вгледаш в него, пред теб ще се открие чудната красота, мечешката кожа, спокойствието на този остров и нашата неслучайна среща… Сбогом! — казал принцът.
Той отишъл в другия край на брега, за да може да се издигне над него невидимо и да посети следващия остров.
Тук, на два трона, направени от стволовете на огромни дървета баобаби, седели двама доста изнемощели мъже с корони. Те хем съзнавали, че са сами и никой не ги гледа, хем скръстили важно ръце пред гърдите, се протягали и прозявали.
— Добър ден! — поздравил ги Малкия принц. — Кой от вас е дошъл тук по свое желание и кой е другият, слугата на господаря? — попитал ги, защото видял, че мъжете нямат видима прилика по ръст и лице, а короните им са еднакви.
— Нима не виждаш, малко човече, че двамата сме с еднаква власт и никой на никого не е предан слуга? — отвърнал засегнат по-възрастният.
— Тогава сигурно не се разбирате лесно: ако на един остров живеят двама господари, бързо ще настъпят неразбории — преценил неканеният гост.
— Виж го ти! Никога не е живял при нас, не ни познава, пък иска да знае повече от двама мъже, царували над два народа.
— О, простете за думите ми! — извинил се гостът. — Тогава ще позволите ли да ви попитам защо сте тук, а не при хората, които сте управлявали?
Двамата се спогледали, бавно се надигнали от троновете си и станали. След минута по-възрастният попитал строго:
— Ти чувал ли си за царуването на господар Железен закон?
— Никога. Дори не зная какво е извършвал този господар.
— Аз бях цар на своенравен народ. Всички поданици трябваше да ме почитат, да изпълняват заповедите ми; да работят много, да се веселят умерено и да не роптаят против законите!
— Това лошо ли е? — попитал Малкия принц.
— Не знам. В продължение на тридесет години в границите на царството ми имаше мир и спокойствие. Не позволявах кражби, убийства, разгулен живот. Ако някой от приближените ми говореше против мен или ме заплашваше, аз го прогонвах с цялото му семейство! Затова ме наричаха цар Железен закон и всички се подчиняваха на короната, дори да не я виждаха на главата ми.
— Бил сте строг съдия? — попита тихо момчето.
— Точно така. До деня, в който трима от приближените ми дойдоха до трона, вързаха ме с въжета и ме доведоха на този остров, за да разбера, че подчинените ми не обичат строги закони! Щом попитах защо правят това, насилниците ми отвърнаха, че съм ограбил държавата и съм стар за царуване — призна мъжът, от чиято сила и власт беше останала само короната.
Малкия принц се обърна към другия непознат с бледо, сбръчкано лице.
— Вие също ли бяхте строг господар, когато са ви довели тук, вързан с въжета?
— Тъкмо напротив. Аз управлявах друго земно царство и бях човекът, който позволяваше всякакви волности. Чрез мен народът започна да върши безобразия, каквото поиска. Дадох свобода на закони, с които трудно можеха да се спрат кражбите, блудството, интригите… Млади и стари започнаха да събират безнаказано плодовете от чужди лозя и така застанаха един против друг. Захванаха се побои, разпри, омраза… Аз също бях обвинен, че съсипвам държавата и се надсмиваха, че съм слаб, безумен цар, който не пази царството на народа си…
— Тогава къде са царете на другите народи? — попита Малкия принц и огледа острова за още хора с корони, защото по тази земя има много царства и досега едва ли се е намерил господар сред човеците, който да знае как се управлява народ; и как е възможно да бъдат доволни всички поданици на господарството.